Blog Single

Под композиции на цветове се има в предвид хармоничното съчетание на цветовете, които следват закономерности, които би трябвало да се познават.

Основният цвят в композицията на интериора е един и на него се подчинява тоналното изграждане на цялата композиция и по него се уточняват площите и местата на останалите цветове. Те трябва да го допълват, да го обогатяват и изпъкват, но никога и по никакъв начин не бива да му съперничат, като заемат по-голяма площ от него или го омаловажават с активността си.

Всичко, което образува фон, трябва да отстъпва по интензивност на останалите цветове. По-ярките цветове се натрапват на окото и трябва да заемат по-малки площи. На тази основа са възможни различни принципни комбинации.

Композиция от един основен цвят.

Това е най-малоцветната композиция. Изгражда се от един цвят, съпроводен с бяло, черно или нюансите на сивото. Всъщност тази композиция може да се реализира много рядко, едва ли не само в жилищата от дърво (например дървена къща с мебели от същото дърво и тъкани, и вещи в бели, сиви и черни тонове). Повторена чрез много материали, оцветени в един тон, тя се реализира трудно и води до неестествено сухи цветови съчетания.

Композиция от нюансите на един цвят.

Това е така наречената композиция „тон в тон“. Много интериори се изграждат чрез нейния еднотонов колорит, подсилен с бели, черни и сиви цветове.

В червено тя може да се изгради например чрез сиво розови стени, завеси в светъл цинобър, мебели от натурален махагон, мокет в тъмен цинобър и осветителни тела и декоративни вещи в бяло и черно. При основен жълт цвят стените могат да бъдат например в бледо жълто кремаво, завесите пясъчно жълти, мебелите от дъб или ясен, тапицерският плат в наситено златножълто, мокетът в тъмна охра, гравюри и декоративни акценти в бяло, черно и тъмносиво.

Това са безусловно хармонични композиции и постигането им е въпрос на творческа сполука. При подходящ подбор и съчетание на светлите и тъмните, на наситените и ненаситените нюанси те стават спокойни и представителни. Но при несполучлив подбор на нюансните цветове или на използуваните акценти композициите могат да станат монотонни, безизразни и скучни.

Композиция от няколко нюансни цвята.

Нейното въздействие се приближава до това на композицията : „тон в тон“, но е по-жизнерадостно поради участието на повече цветове. Например при основен цвят старо : злато тя може да се изгради от пясъчножълти стени, мокет в охра, мебели от полиран явор, завеси в избелено резедаво, а тапицерски плат в наситенорезедаво. Или при основен оранжевожълт цвят стени в бледокремаво, завеси бледо оранжевожълти, мебели от байцван в червено махагон, дамаска в светъл цинобър, буков паркет и килим в тъмен цинобър.

Ефектът при тези композиции отново се постига чрез умело съпоставяне на светлостта е и наситеността на използуваните нюанси. Без него независимо от наличието на повече тонове също може да се стигне до анемични и монотонни . интериори. Разбира се, те могат да се разнообразяват с бели, сиви или дори с черни акценти, от които обаче едва ли може да се очаква онзи ефект, който те биха имали при едноцветна композиция.

Композиция от нюансите на основен и контрастен цвят.

Такава композиция може да се постигне например от смарагдовозелено с неговите по-тъмни и по-светли нюанси и от контрастни нюанси в кармин. Една примерна възможност за съчетаване

на тези цветове е стени в бледо сиво. зелено, под в наситено тъмно сма-рагдовозелено, тапицерски плат и завеси в свежо сма рагдовозелено, мебели от светъл махагон, череша или круша, осветителни тела и декоративни предмети в нюанси на чернобялата гама. Както в тази, така и във всички подобни композиции наситеният контрастен цвят може да се използува и като акцент, въведен чрез картина или декоративен предмет. Но площта и яркостта на въвежданите контрастни цветове (мебели, текстил, декоративни вещи) винаги внимателно се прецизират. Те не трябва да съперничат на водещия основен цвят.

Композиция от основен и няколко контрастни цвята.

Подобна композиция се изгражда в два варианта.

• При единия контрастните тонове се използуват като акценти в композиции от нюансни цветове (например раздвижване на интериор в бледо-червена гама чрез стояща лампа с бледозелен абажур и тъмнозелени листа на филодендрона или фикуса). Или поставяне на бледо червена камина и пейзаж с червенооранжевите тонове на късната есен в интериор, издържан в пастелнозелени тонове. Във всички случаи обаче контрастните цветове трябва да бъдат нюанси помежду си. Немислимо е за контраст да се използуват едновременно два нехармониращи си цвят например пурпурно виолетово и кобалтово синьо.
• При другия вариант противопоставянето се търси между основния цвят (например стените и постилката на пода), един или най-много два неинтензивни контрастни цвята, заемащи по-голяма площ, мебел и дамаска, и малки вещи в същите или в други наситени цветове, контрастни на основния цвят. Всъщност много от съвременните интериори, в които се търси изтъкване на мебела, се изграждат по този начин (например мебели от светло дърво бреза, ясен, явор, с нюансни на цвета им платове и малки вещи с техния цвят или оцветени в бледо червена гама, поставени пред бледозелени до сивозелени стени). Добра композиция може да се постигне и от махагонови или орехови мебели с червенокафяви платове и декоративни вещи пред пастелна сивозелена стена. При това, ако се търси открояване на мебела, цветът на стените може да бъде и по-наситен. Обилното прилагане на контрастни помежду си цветове обаче трябва да се избягва. То води със себе си неспокойствието.

Композиция от няколко нюансни и контрастни цвята.

Това съчетание предлага безгранични творчески възможности за създаване на многоцветни композиции. Същевременно това е и една много трудна задача, тъй като светлостта, наситеността и количеството на тонове трябва много умело да се степенуват като се запази превесът на водещи основен цвят. Всъщност по този принцип се изграждат повечето контрастни композиции в жилищните интериори, тъй като е много трудн както водещият, така и съпровождащите го нюанси и и контрастни цветове да се намерят повторени с техните нюанси в няколко различни материала. Но не бива да се забравя, че и в този случай трябва да се използуват две групи от контрастни по отношение на водещия основен цвят, но нюансни помежду си цветове.В противен случай може да се стигне до неприятно пъстри композиции.

Композиция от бяло и сиво и нюансите на един цвят.

При нея преобладават неутралните безцветни (ахроматични) цветове с различна степен на наситеност, сред които прозвучава само един цвят с потъмните и по-светлите си нюанси (например светло сиви стени и таван, бели завеси, букова мебел, буков паркет, червно кафяви платове и килими и бяедочервена керамика или бели стени и таван, топло сив под, орлови мебели, тапицерски плат и ягодова настилка в нюанс на цвета на ореха, текстил в бяло или в цвета/на ореха). Острият и студен чист бял цвят не намира място в тази композиция. Използува се бял цвят с бледосив оттенък, който дава повече уют и топлота. В композицията сполучливо се включват и малки черни акценти.

Композиция в бяло, сиво и няколко нюансни цвята.

При нея също преобладават бялото и сивото, но при подчертано допълване с активни контрастни и нюансни цветове (например сивобели или бели стени и таван, мебели от орех, жълточервен бук или чам, завеси, платове и постилки в бяло, наситеносиво, черно, охреночервено и червенокафяво). Всъщност това е интериорa на националната българска къща. Върху доминиращия бял цвят на неговите стени отчетливо се открояват хармоничните композиции от нюансни и контрастни цветове. Той е пример за използуване на безцветния фон като основа за постигане на топли, непосредствени и ефектни колоритни решения.

И все пак, за да не се допуснат грешки, уместно е цветовете за всеки интериор предварително да се съпоставят един с друг. За тази цел се прави малък макет, в който всеки цвят участвува съобразно със своята площ и ъгъл на възприемане – голямата средна площ съответствува на стените и на горните и долните ивици на пода и тавана, а малките петна на открояващите се върху тях мебели. Дали този макет ще ни помогне, зависи от нашето умение да виждаме неизпълнените още проекти. А това е и майсторството при изграждането на интериора.