Blog Single

На каква височина се окачват картините в интериорния дизайн?

На тази, на която ни е приятно да ги гледаме. Нали затова сме ги окачили? Портретите обаче като че ли ни въздействат по-добре когато образите им са на височина на очите. Главата на едно дете е по миловидна, когато е по-ниско от нашия поглед; пейзажите са по-реални когато хоризонтът им съвпада с нашия хоризонт. В повечето случаи в интериорния дизайн това означава, че центърът на картината трябва да бъде малко по-ниско от височината на погледа. Колкото повече той се извисява над него, толкова опасността от грешка става по-голяма. А когато картината достигне тавана, дори и да се наклони напред, трябва да сме сигурни, че вече сме сгрешили. Можем да сгрешим и с фона, на който картината ще се открои. Той е без значение, ако тя е оградена с поле от бяло, черно или сиво паспарту. То я откъсва от цвета на стената и спомага за уеднаквяването на различните големини и пропорции. Но когато едноцветното поле липсва, остават ни само цветът и ширината на рамката. Специалистите по интериорен дизайн съветват, ако картината е с по наситени тонове от стената, за предпочитане са по-светлите рамки и обратно. Ако тя е с контрастни цветове, рамката може да бъде по-тясна; ако цветовете й са в тона на стената, тя трябва да е по-широка Но ако картината е с подчертано ярки, достигащи до рамката цветове, а тапетите пъстри, дори и много широките, прости и неразчленени рамки трудно ни отдалечават от несполуката.А сполуката?

Тя е в отговора на въпроса: „Картината или тапет“.

Интериорните дизайнери коментират и проблема за рамките. Всеки от нас поне веднъж е заставал в едната ръка с рамка, а в другата с картина, чудейки се коя от двете да отнесе на тавана. Въпросът наистина е труден. Една рамка може да изтъкне, да приобщи или да омаловажи всяка картина. Заблуждение е, че големите картини изискват широки и сложни рамки, а малките тесни и просто профилирани.

Връзката не е в размера, а в настроението на рамката и картината.

  Интериорният дизайнер предпочита точните линии на графиките в откровените тонове на съвременните картини се обвързват отлично с ненатрапващите се очертания на слабо разчленените рамки. Внушителните старинни маслени картини добиват като че ли емоционална сила в рамки с напрегнати, изразителни профили в интериорния проект. Винаги обаче визуалната активност на рамката трябва да бъде по-слаба от привлекателната сила на картината в един интериорен проект. Все пак това са общи постановки в интериорните среди. Картините изразяват чувства, а чувствата не всякога се подчиняват направила освен на едно, и то основно правило при картините количеството не е показател за красота, затова окачването на по-малко, но по-издържани картини е винаги по- доброто решение във всеки интериорен дизайн.