Blog Single

Проект и интериор на двуетажно жилище се среща масово в индивидуалното строителство.

В многоетажните сгради обаче неговата поява е все още ограничена. В някои страни, например Англия, то е типично и за многоетажните сгради.

Кога двуетажното жилище се появява като израз на оригиналност и кога по необходимост?

Този въпрос е уместен, защото, погледнато строго научно, едноетажното жилище в многоетажната сграда е винаги по-благоприятно за обитаване в сравнение с двуетажното. И все пак при определени условия домът на два етажа се налага с качества, които липсват на едноетажния. Най-често това се случва в секция с три жилища на стълбище. Средното жилище е малко и няма желаещи за него. А не е ли възможно да се свържат две малки жилища едно над друго ? Като отговор на този естествен въпрос се явява двуетажното жилище с едностранно изложение. Желанието с вътрешна стълба да се отиде до втория етаж на жилището обаче в някои случаи открива възможности да получим изложение на част от жилището в противоположната страна на сградата. А ако вместо еднораменна въведем двураменна стълба, бихме могли да построим един дом на няколко нива (на полуетажи). Артес проектанта на сградата е създал от 6 гарсониери в първоначалния проект 3 двуетажни жилища. Те се характеризират с малка ширина към фасадата, но с достатъчна дълбочина. Това е предопределило мястото на стълбата в дъното на дневната.

Стълбата в дневната е винаги функционален компромис, чрез който обаче дневната получава нов интересен акцент.

Това е добре отчетено от проектант и домостроители. Стълбата не само е станала акцент в дневната, тя е прераснала в нов художествен център на това помещение, по-силен дори от добре изградената камина. За това е спомогнало и вещото детайлиране. Вместо тежко стълбище е получена композиция от леки, изящни конзолни стъпала, вместо традиционен парапет – леки струни от ковано желязо. Тази комбинация се допълва и обединява от теракотова декоративна стена в топли тонове. Стълбището се е разтворило в дневната, създало е кътове и моменти, които значително обогатяват жилището.

Много приятен кът за почивка с вградено барче в стената и диван, покрит с кожа, е създаден под стълбата.

Стълбището е добре разкрито и откъм горния етаж. Стъпалата от бяла мозайка много добре контрастират на декоративната теракотова мазилка. Добре съчетани са струните от ковано желязо и дървената талпа-ръкохватка. Кухнята-столова е самостоятелна. Връзката й с дневната е през входното антре. Интересен момент в антрето е закачалката от ковано желязо на фона на огледала. Тя се свързва с детайлите от ковано желязо по камината, стълбата и свещниците. Въпреки че жилището е развито на неголяма площ (2 X 41,5 м2), общо 83 м2, чувството за простор и уют е налице. За това спомага не само сполучливо решената стълба, но и с вкус подредените мебели и тъкани. Спалните на горния етаж са удобно свързани чрез второ антре с баня. Горният етаж има самостоятелен изход от жилището. Над стълбата към спалнята е създадена ниша, която функционално я допълва. Жилището е широко разкрито на юг-изток чрез лоджиите, които преминават пред него. Разговорът с обитателите на този и други двуетажни домове показва, че чувството за собствен дом се изявява по-добре в сравнение с традиционните жилища на един етаж. А на въпроса за изкачването на стълбата и свързаната с това умора отговорът бе логичен: „Разделянето на дневните от нощните помещения ограничава изкачването до два-три пъти на ден, което никак не тежи. Дори е приятно.“