Blog Single

Композиционни средства за решаване на основните естетически проблеми при интериорната композиция.

Тук се докосваме до онзи феномен при изкуствата въобще , една творба благодарение на своята изразителност и естетическо въздействие да ни вълнува, грабва, разтърсва, а друга поради вялостта си да ни оставя бездушни, индиферентни или дори да ни дразни със своята анти-художественост, творческо безсилие или фалш.

От красивото до грозното има само една крачка.

По своя генезис те са понятия от една и съща фамилия.  С прилагането на композиционни средства притежаваме потенциалната възможност, изграждайки полезен предмет (обем, пространство), да създаваме красота, като влагаме и изразяваме в предмета (обема, пространството) своята човешка същност чрез съвършенството на изпълнението, на което е способна човешката ръка, водена от творческо въображение, чувства, изживявания.

ДОМИНАНТА , ПОДЧИНЕНИЕ, ЕДИНСТВО

В ансамбъла на интериорния дизайн някои елементи са основни, съществени, доминиращи, други са второстепенни и подчинени. Въпрос на тънък усет е да се изяви това взаимно подчинение на отделните елементи и да се подчертае основният, доминиращият елемент,композиционният център. В интериора винаги трябва да се чувствува какво е мелодия и какво акомпанимент. В ансамбъла може да доминира една група, докато останалите елементи (групи) са подчинени. Например тихият кът за отмора или кътът около камината представляват такива основни, доминиращи групи в пространството на дневната. Във всяка отделна група също може да има един основен доминиращ елемент (например камината като доминанта. в групата около камината) . Всички тези елементи, групи, обеми, пространства в последна сметка изграждат ансамбъла,единното, стройно, взаимно съгласувано, органично цяло. Без това единство (хармония, съзвучие) между всички елементи не може да се говори за интериорна композиция въобще. Ето как единството се явява елементарна и основна необходимост и средство при изграждането на интериора.

ОБЕМНО,ПРОСТРАНСТВЕНА СТРУКТУРА

Пространствата и обемите при дадена сграда в зависимост от нейното предназначение и възприета конструкция могат да се съпоставят по най,различен начин,да се разделят, свързват, преливат, взаимно проникват, степенуват и т. н. Така се определя обемно,пространствената структура на интериора, чрез която наред с удовлетворяването на редица утилитар,ни изисквания се решават и съществени негови идейно,художествени задачи. Например степенуването между пространствата на трапезарията и дневната или преминаването на пространството на дневната към покрита тераса или лоджия.

ТЕКТОНИКА

Използването на конструктивните елементи на интериора в тяхната структура и материал е не само средство за решаване на утилитарно,технически задачи, но и благородно средство при изграждането на художествения образ на интериора. Ако във вътрешното пространство сме приложили стени във видима тухлена или каменна зидария или сме оставили видими конструктивните дървени греди по тавана, приложили сме композиционното средство тектоника.

СИМЕТРИЯ И АСИМЕТРИЯ

Когато даден предмет (пространство, композиция) може да се раздели от въображаема ос или равнина на две напълно еднакви части, казваме, че е изграден по закона на симетрията. Със симетрията в жилищния интериор понякога се злоупотребява. Тя твърде рядко се налага от утилитарно,функционални причини и най,често е резултат на чисто формалния стремеж към неприсъща на жилищния интериор показност. Асиметрията се нарича още свободна композиция. При нея липсват оси или равнини на симетрията, но това не пречи отделни нейни елементи да са симетрични. В израза на една асиметрична група поради неуравновесеността й обикновено се чувствува известно напрежение . С цел да се постигне спокоен израз в интериора отделните части на дадена асиметрична група обикновено се поставят в равновесие. Симетрията представлява частен случай на равновесие.  

НАСОЧЕНОСТ И ДИНАМИКА

Когато при дадена композиция елементите са отправени (насочени) към един доминиращ център, сме приложили средството насоченост. В една театрална зрителна зала например, с оглед изискванията на предназначението, цялата обемно,пространствена структура и всички интериорни елементи са отправени към доминиращия център на композицията,сцената. Насоченост в жилищния интериор може да се яви например в групата пред камината (фиг. 1) (телевизора).

ПРОПОРЦИИ

Съизмеримостта на елементите помежду им и към целия ансамбъл наричаме пропорции. Както всяко композиционно средство те също произлизат и се диктуват от предназначението на сградата. Тясно свързано с пропорциите е понятието модул единицата мярка, която се нанася определено число пъти в размерите на предметите (обемите, пространствата). Например при стена в дадено помещение с размери 4,50/2,70 м (ширина към височина) последните са кратни на 93 см (модул) и се намират в съотношение (пропорция) 5 :3. Пропорциите 3:5, 5:8, 8:13 и т. н., при които малката цифра се отнася към голямата така, както голямата към сбора от двете, са известни като „златно сечение“. Счита се, че .златното сечение* е пропорция, отговаряща на съотношението между частите на човешкото тяло, поради което човек го възприема като нещо близко и в сравнение с всички други пропорции най,много му допада. С други думи, форма, изградена по „златното сечение”, е обичайна, приятна, желана, възприемаме я като красива. Съгласно теорията на пропорциите подобните правоъгълници в дадена композиция, независимо от това, дали са водоравни или изправени, водят до единство, което също се възприема като изразително и красиво Очевидно пропорциите са важен компонент на интериорната композиция. От тях зависи до голяма степен благоприятното въздействие на околната среда (единството от предмети, обеми, пространства) върху човека.

МАЩАБ

Друго важно средство при изграждането на интериора е мащаба. Предмет или пространство, което съответства по своите размери (големина) на размерите на човека, има човешки или абсолютен мащаб. Всеки елемент на жилищния интериор —масата, столът, леглото, мивката, кухненската печка, парапетите, стъпалата, помещенията, всичко е, иди трябва да бъде, оразмерено и съобразено с размерите на човека. Когато големината на един предмет (интериорен елемент) съответства с големината на интериора, без обаче да са взети под внимание размерите на човека, се говори за относителен или релативен мащаб. Такъв мащаб се прилага в някои видове сгради като средство за подсилване на монументалността и тържествеността. При жилищните сгради по принцип той не се прилага. Нещо повече, предмети или пространства в нечовешки мащаб, независимо от това, дали са по,малки или по големи по отношение размерите на човека, объркват, смущават, възприемат се като необичайни, чужди, неудобни и оттук неприятни, некрасиви, отблъскващи. Очевидно човешкият мащаб е важно средство за придаване на приятна, близка, човешка атмосфера в интериора на жилището.

КОНТРАСТ И НЮАНС

Елементите на интериора се намират в контрастно взаимоотношение, когато имат чувствителна, натрапваща се разлика между техните сходни белези (например по цвят,черно и бяло, по форма ,извисена и водоравна, по обем,голям и малък, по фактура,полирана и грапава), и в нюансни взаимоотношения, когато тази разлика е незначителна. Светли цветя, които се открояват върху тъмен (засенчен) фон, или обратно, тъмни цветя върху светла завеса, светъл абажур, проектиран върху тъмен тапет, са примери за контраст в интериора. Няколко възглавници, поставени артистично,небрежно на дивана в жълто,бежово,оранжево,кафява гама (цветовете на есенните листа), са пример на нюансна композиция или както се казва още, „тон в тон“. С това средство се постига силна изразителност на отделни моменти в интериорната композиция или в целия ансамбъл.

РЕДУВАНЕ (МЕТРИЧНО, РИТМИЧНО)

Понякога при изграждането на интериора се налага и неколкократно повторение на еднакви форми (предмети, обеми, пространства), наречено редуване. То е метрично,когато имаме еднакви форми (акценти) наредени на равни разстояния (интервали), и ритмично,когато имаме по,сложни ритмични редувания на акцента с по два или повече еднакви или различни елементи на еднакви или различни интервали. В композицията на жилищния интериор се прилагат предимно метрични редувания, например еднакви по размери картини (еднакви висящи осветителни тела, стенни аплици, стелажни елементи, секции на дълги канапета и др.), разположени на еднакви разстояния. За редуване може да се говори при наличието на поне четири еднакви форми. Към това композиционно средство трябва да се подхожда внимателно и умело, тъй като обитателите на жилищата понякога го прилагат по твърде дилетантски начин.

СИНТЕЗ МЕЖДУ ИНТЕРИОРА И ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА

С цел постигане на по,голяма естетическа стойност интериорът (изобщо архитектурата) влиза в синтез с изобразителните изкуства,живопис, скулптура, графика, художествена фотография. Тъй като тези произведения носят свое собствено идейно съдържание, използвайки ги като елементи на интериорната композиция, творецът може да разшири и обогати идейно,художествения замисъл и емоционалното въздействие на ансамбъла. Оттук следва, че изборът на произведенията на изобразителните изкуства както по идейно,художествено съдържание, така и относно другите свои формални белези—форма, мащаб, колорит, разположение и т. н., трябва да бъде напълно в съответствие с предназначението и интериорната композиция. В това отношение в жилищата се допускат твърде много грешки.

ЦВЕТЯ

Особено благороден декоративен елемент на жилищния интериор са цветята. Чрез тях се внася свежестта на природата в дома. Дали ще изберем рязани цветя, например теменужки или няколко лалета, дали едри слънчогледи иди клон от цъфнала вишна, или въобще един добре разчленен гол клон и съответно в каква ваза ще ги поставим ,дали ще бъдат цветя с корени, например бегонии или едър филодендрон, или може би кактус… Всичко това е въпрос на композиция, на тънък усет за хармония на цветовете, мащаб, взаимоотношение, мярка и пр. По този въпрос обитателите допускат твърде много грешки, напр. цветя в кутии , цветя в грозни саксии; претрупване на жилището с цветя; изкуствени цветя,една широко разпространена пошла практика, която напълно противоречи на предназначението на цветята,да се внесе в жилището частица природа, с нейната прелест и свежест (изкуствените цветя са винаги един твърде неудачен ерзац —фалшификат, колкото и съвършено да са изработени).

УТИЛИТАРНИ ПРЕДМЕТИ

Най,важните средства на интериорната композиция безспорно са утилитарните предмети,мебели, осветителни тела, тъкани, уреди, съдове, апарати и пр. с тяхната двойствена роля, да бъдат полезни и красиви. Те са в действителност и основните елементи за постигане на естетическия компонент на интериора, за придаването на определен характер, стилова особеност и атмосфера в единство. Разбира се, с чисто декоративните елементи (произведения на изобразителните изкуства, художествени декоративни предмети, цветя). Последните в зависимост от случая могат да бъдат повече или по,малко застъпени, но в никакъв случай не трябва да бъдат основни. Тук се докосваме до обширните проблеми на съвременната промишлена естетика,да се създават по промишлен начин разнообразни, съвършено функциониращи, качествени, изящни по форма, евтини и достъпни за всеки полезни предмети.

ЛАЙТМОТИВ

Много добри решения могат да се псстигйат, когато в интериорната композиция се повтаря един и същ основен (водещ) мотив,например когато едва характерна форма се чувствува в цялата композиция, като понякога осезателно се налага, другаде едва се долавя, след това отново прозвучава, понякога леко перифразирана или в друг мащаб. Лайтмотивът може да се прояви в повтарянето на колоритното съчетание, на еднакви материали, на десена, на контрастното или нюансно съотношение на някои интериорни елементи и т. н.

НАЦИОНАЛЕН ОТТЕНЪК

Ако традициите са пресятата мъдрост на народите през вековете пред нас стои въпросът да открием валидното, прогресивното в тази съкровищница, за да я продължим и развием, наред с новите инвенции, с чувство за съвременност и вярна прогноза за живота. При такъв подход националният оттенък в нашия съвременен жилищен интериор не може да се свежда до формалистично повтаряне и имитиране на стари образци, прекрасно отговаряли някога на предназначението си, но отдавна вече придобили чисто музейна стойност. Toзи въпрос е много дълбок, сложен и обширен и заслужава специално внимание в следващите броеве на списанието.