Blog Single

Обемите, формите и линиите не са безразлични спътници на нашите интериори, те носят винаги определено настроение.

Вещите в случая са само средствата, чрез които това настроение се затвърдява във времето, а изградените чрез тях образи като безмълвни хипнотизатори неспирно ни го втълпяват с най-универсалния от всички езици -езика на формата.

Успоредно с обема окото сравнява оптическата тежест на мебелите и вещите.

Обикновено, когато плътната повърхност на мебела е с масивни, дълбоки профилировки, той изглежда по-тежък, а когато е гладка – значително по-лек. Дори и да са с еднаква големина, такива мебели придобиват различна тежест и трудно се съчетават един с друг. С поставянето на кресла до фотьойли, на стелажи до мебели с цокъл, на тежки фотьойли до стелажи, на мебели масив до ефирни лампиони и т. н. в интериорите почти винаги навлиза несъответствието. Съчетанието става още по-неприятно, когато затвореният обем изпъква напред и се поставя върху разкрит елемент. Пример за това са надвисналите над рафтовете и витрините обеми в някои модели високи секционни шкафове. Те обикновено подтискат и оптически намаляват обема на помещението. Линиите и формите ни поднасят също поредица от илюзии. Да се вгледаме в един характерен съвременен интериор. В него преобладават хоризонталните прави линии и сходни правоъгълни обеми и форми. Хоризонталните линии успокояват.

Те пораждат чувство за стабилност и сигурност.

Това чувство се предава и на правоъгълните обеми и форми, които са категорични, точни и неприкрито изявяват своята големина. Ето защо съвременният интериор е спокоен и уравновесен. Той не ни разсейва, не ни приканва да го гледаме, нито ни втълпява по-различни чувства от тези, които вече носим в себе си. Просто той илюстрира прямотата на нравите и взаимоотношенията в съвременния живот.

Дългите вертикални линии извисяват.

Чрез тях обемите и формите придобиват стройност и като че ли се изпълват с динамика и устрем. Това са любимите линии на изпълнените със самоувереност епохи и на тържествените интериори от всички времена. Своя най-голям триумф те празнуват в стремително извисените ансамбли на готическите катедрали. А пропорционираните чрез тях арт мебели излъчват сила и величие.

Уравновесеното съчетание на хоризонтални и вертикални прави линии излъчва стабилност и спокойствие.

Това е съчетанието на класическите епохи, чиито интериори ни служат за пример и до днес. Пресичането на линии под произволен ъгъл обаче вдъхва неспокойствие и колебливост, а когато този ъгъл е остър, той действува неприятно. При увеличаване на разнопосочно пресичащите се линии чувството за неспокойствие се усилва и води до впечатление за обърканост и хаотичност. Правите линии могат и да лъжат коригиращите възможни варианти на окото и да създават невярни възприятия за предметите и околната среда. Това илюзорно въздействие се използува за подобряване на естетическите качества на пространството, но може да доведе и до обратни резултати. Например при покриване с надлъжно раирана подова настилка помещенията оптически се издължават, а при напречно райе се скъсяват. Но късите успоредни линии създават обратни ефекти. Ако една малка квадратна плоскост се насити с хоризонтални успоредни линии, тя изглежда значително по-широка, отколкото дълга. Карираните, раираните и щрихираните петна изглеждат по-дребни от равностойните им празни петна. Това е широкоизвестната илюзия на разпространението, вследствие на която тъмните петна изглеждат по-го-леми. Затова и щрихирането може да се използува винаги при желание за изменяне на впечатлението от по-малки плоскости или ленти.

Всеизвестно е също, че тапетите с вертикални декоративни мотиви „извисяват“ помещенията, а тапетите с хоризонтално членение ги „снижават“.

Тази особеност на успоредните линии се използува пестеливо, тъй като периферно разположените вертикали не само извисяват, но и „свиват“ пространството. Поради това стаите с вертикално раирани стени изглеждат високи, но малки, а тези с хоризонтално раирани стени издължени, но по-ниски. Същевременно, поставени през по-големи интервали, успоредните прави линии спомагат за заличаване на успоредните им ъгли на жилещето. Това тяхно качество е много удобно за прикриване на точните очертания на помещения или предмети със сложна и неспокойна конфигурация. Въздействието на дъгите с еднакъв радиус и на окръжностите е подобно на това на правите линии. Всяко кръгло помещение, мебел или друга вещ изглежда завършено, здраво и стабилно. В противовес на ръбестите повърхности и форми меките и заоблените ни напомнят за домашната топлота. Те успокояват и като че ли приканват тялото да се опре до тях. Затова и тапицираните мебели с прави очертания внасят в жилището по-малко уют от обикновен шкаф с подчертано заоблени форми. Ако не са обвързани с постоянен и ясен порядък, овалните форми внушават и чувство за прекомерна мекота, неопределеност и безхарактерност. Затова, дори .и предпочитани, те никога не са били използувани в жилищните интериори без допълнение от прави линии. Безусловно най-елегантни са линиите и формите с плавна променлива кривина. Напрегнати, неспокойни и динамични, като че ли готови всеки момент да променят своя силует, те излъчват жизненост и непринудена грация. Но това е вярно само тогава, когато те могат да се възприемат без изместване на погледа. Възприемани частично, те изглеждат случайни, несигурни и дори сгрешени. Ето защо приложението им се ограничава само в по-дребните вещи, орнаментите, тъканите и десените. Досега цялостен интериор от линии с променливи кривини не е достигнат. Най-масово те са използувани при стиловете рококо и сецесион, които са всепризнато и елегантни, и неспокойни. Най-представителни и „тежки“ са формите, съставени от прави и криви линии. Противопоставяните в тях спокойствие и динамика водят до живи и напрегнати композиции. Когато правите доминират, а дъгите на кривите са по-дълги, изгражданите форми като че ли излъчват достойнство и аристократическа сдържаност; колкото повече се изравнява участието на правите и кривите линии, толкова формите стават по-неспо-койни и по-изпълнени с напиращо вътрешно напрежение. Това настроение е използувано най-цялостно при барока — най-преднамерено великолепния и патетично прочувствен архитектурен стил. Например уедрените детайли и форми засилват впечатлението ни за по-гол ям обем. Когато са на гъсто, дребните орнаменти и точковидните линии във всички варианти създават илюзия за уголемяване, а по-едрите — за намаляване на повърхността, върху която са поставени. За това тапетите с дребни орнаменти са подходящи за малки помещения, а тапетите с едър рисунък подхождат повече на по-големите пространства и трябва много внимателно да се прилагат в нормалните жилищни помещения.