Blog Single

Всеки от нас, застанал в голяма празна зала, се чувствува малко подтиснат и. . . много малък,

а изправен в подножието на висока кула, изглежда нищожен дори и в собствените си очи. Но когато влезе в купето на автомобила, той като че ли пораства и се препълва със самочувствие. А всъщност ние сме си все същите, но представите ни за нормалност на мащабите са се сблъскали с нашето самочувствие и. . . с проблемите на мащабността. Думата „мащабност“ обаче може да ни подведе. В случая не става въпрос за мащабността на интериорния проект на жилището. Там това понятие отразява отношението на дадена отсечка от чертежа към нейната действителна дължина. В нашия случай понятието мащаб не е математическо съотношение, а субективна степен на сравнимост, чрез която преценяваме различията в размерите на пространствата и вещите. Как се определят тези различия? Животът ни е устроен така, че непрекъснато общуваме в домовете ни с пространства, мебели и  вещи. Всеки ден ние ги възприемаме и преценяваме начините, по които те са обвързани, докато у нас се утвърди чувството за най-удобните им и следователно нормални размери. Оттук нататък, убедени в правотата на своя опит, ние уверено даваме оценки за мащабите на пространствата и предметите. Ако те са по-дребни от възприетите за нормални, веднага ги категоризираме като маломерни, ако са по-едри, отсъждаме, че са преоразмерени. Но тъй като около нас много често се съчетават по-едри пространства е по-дребни вещи или обратно, ние почти ежедневно се сблъскваме с илюзиите на мащабността.

Ние интуитивно сравняваме всичко, което ни заобикаля, със своя ръст.

Да вземем например мебелния стол. Съобразен със средното човешко тяло, той има определени ширини, дълбочини и височини. Когато те се увеличат извън рамките на целесъобразното, ние веднага го определяме като „трон“,, а когато се намалят, за нас той е вече столче. Ако отидем в детската градина обаче, мащаба ще бъде друг. Там столчето ще бъде стол, а нормалният стол — трон. Пространството под нормалната маса се приема от детската фантазия за стая, а кутията за обувки— за голямото легло на куклата. В този смисъл естествената човешка мярка на пространствата и вещите сме самите ние, а единица за сравнение на вещите за деца са самите деца. Мярка за оразмеряване на двойното семейно легло са съпрузите, а на детското креватче самото дете. Ако креватчето се направи с размерите на двойното съпружеско легло, то вече няма да се възприема като креватче, а като подобие на стая. Поставен в огромна зала, едно голямо спрямо нашето тяло, богато украсено дизайнерско кресло ще изглежда дребно и дори смешно с мнимото си величие. Поставен в малка стаичка, това кресло ще изглежда неуместно величествено. Очевидно то ще стои добре само в пространство, съответствуващо на неговия мащаб в интериора. Същото се отнася и за една голяма, тържествено подредена маса за хранене. Поставена в зала, тя може напълно да изгуби своята представителност, а поставена в малка стая, ще изглежда несъразмерно голяма. Едва в пространство, съответствуващо на нейните размери, тя придобива тържествения си вид. Ако сега и столовете, и разстоянията между тях, и декоративните елементи са малко по-едри от възприеманите за нормални, ще се стигне до по-приповдигнато, различно от делничното настроение.

Същите ефекти се получават и в нашите жилища.

Ако в нормална дневна стая поставим комплект от огромни дивани и фотьойли, тя ще изглежда по-малка, отколкото ако се обзаведе със същия брой табуретки. Ако в малка кухня се поставят шкафове с големи врати, тя ще изглежда притеснена. Ако вратите на същите шкафове се разчленят на по-дребни елементи, кухнята оптически ще се разшири. Въпреки блясъка си големият кристален полилей неприятно се натрапва в пространството на калната стая, докато надвисналият над масата средноразмерен пендел я прави по-просторна.