Интериорна композиция
В буквален превод латинската сума compositio означава съставяне, съединение, връзка.
За да се стигне до художествената завършеност на това цяло, е необходимо съчетаваните мебели да са подчинени на един композиционен център и между тях да съществуват логически връзки.
Да вземем един пример от ежедневието – масата за хранене. Обикновено в нейния център се поставя основното ястие, до него — допълнителните храни, а около тях — празните на първо време чинии.
Ако този порядък се наруши и между ястията и приборите за хранене се поставят много красиви, но необвързани с храненето вещи, привлекателната сила на масата ще изчезне. Защо?
Нарушава се едно основно правило на композицията: съчетават се само функционално свързани вещи.
Така е и с всяка друга подредба в интериора.
Дневната, обзаведена само с фотьойли, без центрираща масичка от масив, окачените на случайни места картини, събирането в една стая на мебели за кухня и спалня ни внушават чувство за безредие.
Но когато между фотьойлите се постави маса от масив, картините се съчетаят около мебели масив, а мебелите за спалнята и кухнята се групират в двата края на стаята, в нея веднага навлизат редът и наченките на красота.
Логическата обвързаност налага в интериора да се съчетават само обзавеждане, свързано с някаква обща потребност или представа за удобство.
Ето защо трудно може да се изгради композиция от фотьойл, поставен до висока маса за хранене, от столове около много ниска масичка или от гардероб и кухненски уреди.
Както и да са подредени, тези мебели ще създават усещане за случайност. Нашата цивилазиция вече си е изградила представи за целесъобразност и те трябва да се отчитат при изграждането на всяка интериорна композиция.
Ето защо, ако в дневната инцидентно се спи, в нея не се поставя разтегателен диван. Дори при липса на трансформиращо се канапе на наличното легло се придава вид на мебел за седене.
Същото се отнася и за мебелите и вещите в останалите жилищни помещения. Техният образ и вид трябва да се свързват с представите ни за средствата, чрез които се задоволява изявената битова нужда. Всичко, което напомня за други нужди, се прикрива чрез възможностите на формата.
Многофункционалните мебели са преките ни помощници в прилагането на това правило.
Без да се натрапват на окото, в тях могат да се вградят гардероби, легла и маси.
Тук веднага може да се попита:„А ако вещите са с различно предназначение, но с форми от един стил? Нима това не е достатъчна основа за постигане на композиционно единство?“ Определено не!
Формата допринася за естетическото съвършенство, но не и за единството на композицията.
Нейната сила е недостатъчна, за да компенсира липсата на логичност. Дори съдовете от взетата за пример маса да са от един сервиз, впечатленията ни от разгледаните примери няма съществено да се изменят. Те няма да се подобрят и ако случайно окачените картини са с еднакви рамки.
Затова независимо от единството на формата съчетанието от нелогично подредени вещи винаги се придружава от неспокойствието на случайността и никога не може да се нарече интериорна композиция.
