Интериор означава преди всичко личното

В уюта на своите жилища ние обикновено сме трима интериор, мебели и ние обитателите. Доброволни отшелници от един голям свят, ние прекарваме по-голямата част от живота си сред стените на своя дом. Може би поради това домашната обстановка е и най-индивидуалната материална творба, която съпътствува нашия живот. В нейното осмисляне ние влагаме цялото си творческо въображение. За нейното постигане отделяме голяма част от личното си време и доходи. За нея всеки от нас има свои идеи и свои схващания. Чрез нея всеки желае да даде материален образ на своите представи за красота и удобство.

Но когато се сблъскаме с безбройните проблеми на интериора, заложените у нас носталгични представи за „доброто старо време“ коварно ни подтикват да хулим серийното еднообразие на съвременните пространства, мебели и вещи. Ние търсим в тях причината за творческите си неуспехи, без да отчитаме, че както в миналото, така и сега масовите интериори винаги са се изграждали чрез еднообразни средства. Нито котлите и миндерлъците, нито паниците и стомните, нито шевиците и носиите от нашата история са били различни за всяка къща. Напротив, традицията навсякъде ги е пропила с аромата на подобието. Дори и стиловете, които ни предлага чуждестранната история, са всъщност своеобразна вековна типизация на пространствата и формите.