Blog Single

Без променливите съчетания на цветовете  света около нас би бил недовършен и несъвършен.

Цветовете не само допълват обкръжаващата ни среда, нейните форми, но са и пряк участник в настроенията, които тя ни предлага.

Чрез необхватния брой на техните тонове, ролутонове и нюанси той придобива хармоничното съвършенство, с което съпътствува цялото ни съществувание.
Поставени върху големи площи на интериора, цветовете показват и друго, не по-малко съществено те могат да изменят представите ни за размерите и обемите на пространствата.

Чрез тях помещенията могат да изглеждат по-ниски или по-високи, по-големи или по-малки, по-тесни или по-широки. Предметите и вещите могат да стоят масивно и тежко или почти да загубват оптическото си тегло. Това свойство на цветовете е предпоставка както за създаване на по-близки до желаните оптически възприятия така и за допускане на неприятни грешки. Ето защо при избора на цвят за стените, мебелите и едроразмерните тъкани освен с личните си предпочитания трябва да се съобразяваме и с корекциите, които той ще внесе в техния размер.

Известно е, че в зависимост от концентрацията на багрилно вещество цветовете биват наситени и ненаситени.

Колкото повече багрилно вещество има в разтвора, толкова полученият тон е по-наситен и обратно. Наситените тонове са по-плътни и оцветените с тях повърхности изглеждат по-масивни, докато ненаситените са ефирни и прозрачни като че ли примесени със светлина и въздух.

Затова малки твърди вещи не се привлекателни, когато са оцветени – с ненаситени тонове. За да изпъкнат и придобият масивност, те трябва да са в плътни, наситени багри.
Наситеността на тона създава илюзия за тежест. Всеки предмет с наситен, плътен цвят изглежда по-тежък от оцветения в ненаситен светъл тон. Колкото разцветката е по-тъмна, толкова по-голяма изглежда тази привидна тежест. Оптическата тежест не е привилегия само на наситените тъмни тонове.

По-тежки изглеждат и вещите със свеж и светъл, но наситен цвят. Например малка кутия, оцветена в наситенооранжево, наситено жълто или наситено брилятно-синьо, винаги ще изглежда по-тежка от много по-голямата от нея, но оцветена в ненаситено бледорозово  или небесносиньо бонбонена кутия . Затова подът, ниските части на мебелите и всички елементи, които носят и трябва да изглеждат масивни, се оцветяват с плътни наситени тонове.
Наситените тонове поглъщат повече светлина и като че ли приближават плоскостите към нас. При еднаква отдалеченост оцветените с тях плоскости винаги изглеждат по-близкостоящи от ненаситено оцветените. Това свойство на наситените цветове винаги ни е в помощ, когато желаем привидно да намалим някои размери на помещенията. Например дългият и тесен коридор се „скъсява“, ако насрещните му стени се оцветят в активен наситен цвяг.

Таванът в наситен цвят изглежда по-нисък, а оцветената в наситен цвят стена като че ли изпъква и се приближава до нас. Но ако изпъкнат всички стени в едно сравнително малко помещение Затова стените с наситени тонове се прилагат предимно в по-големи пространства, а самите те ни въздействуват по-благоприятно, когато са по-отдалечени.

Слабонаситените тонове създават илюзия за лекота, прозрачност и безплътност.

Те отразяват светлината и при еднаква осветеност изглеждат много по-светли от наситените. Те като че ли отдалечават повърхностите от нас и допринасят за привидното разширяване на помещенията. Ето защо слабонаситените тонове най-подходящи за големите плоскости на стените.

Оцветена в лек, ненаситен цвят, всяка стая изглежда значително по-голяма. Но при много слънчеви и просторни стаи слабонаситените тонове се прилагат внимателно.

С привидната си нематериалност те могат да станат причина за прекомерното им оптическо разширяване, за разлагане на пространството изаличаване на чувството за уют. В такива стаи наситените тонове обикновено са по-уместни.

Светлите тонове също отдалечават.

Поставени върху големите плоскости на таваните и стените, те ги отдръпват от нас и създават представа за по-големи и високи пространства. Ето защо подобно на слабонаситените тонове те се предпочитат при малки и средно големи помещения и също са неподходящи за много просторни и слънчеви стаи. А таваните? Когато желаем да се извисят, оцветяваме ги с най-светлия от всички цветове — белия. Чисто белите тавани не са за предпочитане при много слънчевите стаи-При силна външна светлина тяхната белота е по-добре да се омекоти до много бледокремаво, слабо златистожълто или друг много светъл тон.

Съчетанието от слабонаситени и светли тонове ни предлага най-голямата възможна оптическа илюзия за разширяване на пространството.

Чрез тях дори и много жалките, ниски и зле осветени стаи изглеждат по-свежи и по-просторни. Оцветени с тях, големите портални врати, завесите и стените като че ли се отдръпват, увличайки след себе си и пространството на стаята. Затова те са най-често срещаното съчетание при големите плоскости на съвременните жилищни интериори.

Тъмните тонове приближават и „свиват“.

Покритите с тях площи оптически намаляват и застават по-близо до нас. Оцветените с тях пространства изглеждат по-компактни, но и по-стеснени. Тъмните цветове могат да преобразят всяко пространство. Ако са върху тавана на едно помещение, то веднага става по-ниско.

Ако са върху стени на правоъгълна стая, тя започва да ни въздействува като квадратна. Ако са върху две срещуположни стени на квадратна стая — тя изглежда правоъгълна. Ето защо, когато са слабонаситени, тъмните тонове са подходящи за стените на ниски и просторни стаи със светли тавани.

Наситените тъмни тонове са подходящи само за стените на големи зали.

Положени върху най-големи-те плоскости на едно малко помещение, те го „стягат“ и предизвикват чувство на притесненост, но положени върху малки плоскости, врати на мебели или декоративни вещи, те сполучливо допринасят за общия тонален ефект на интериора.
Тъмните тонове привидно намаляват и обема на вещите  свойство, което също се използва за оптически корекции.

Например, поставени пред светли стени, тъмните мебели, картини или декоративни предмети изглеждат по-малки и обратно. Тъмните цветове създават оптически илюзии и при платовете за мебели. На черен фон тъмните и мътни цветове са по-блестящи както поради контраста, така и поради „свиващото“ действие на тъмния, в случая черния цвят.
Подобни ефекти се постигат и при белия цвят.

Поставени на бяла основа, цветовете губят силата си, тъй като яркостното съотношение е в полза на белия цвят.

Поради това, ако се търси обединяване на два разделени цвята, между тях се полага черна ивица или петно. И обратно, ако се търси отслабване на разликата между два съседни цвята в едно помещение, достатъчно е между тях да се постави бяла лента. Това е причината за използуване на бяло поле около картини, поставени върху стени с активни орнаменти, или неподходящи за фон тонове.
Чрез пренасяне на цветовете от една плоскост върху друга също може да се постигне изменение на очертанията и пропорциите на помещението. Например при еднотонно оцветяване на стените и таваните в начупени малки стаи или тавански помещения те оптически се сливат и не дразнят с разпокъсаните си плоскости.

В обратния случай независимо от използуването на сходни или контрастни цветове се по-стига неприятно разкъсано и неспокойно обкръжение. Възоснова на същите принципи височината на стаята може оптически да се увеличи, ако цветът на стените се пренесе и върху част от периферията на тавана. В този случай поради намаляването на площта на тавана стаята ще изглежда по-малка. Обратният ефект —

оптическо намаляване на височината на помещението—се постига чрез пренасяне на цвета на тавана върху част от стените.

Независимо от вида на търсените чрез цветовете оптически ефекти не трябва да се забравя, че тоновете придобиват истинската си стойност едва когато се съпоставят помежду си и че в интериора няма цвят, който да се възприема сам за себе си. Дори стените винаги се допълват с цветните тонове на прилежащите им предмети, осветителни тела, врати и прозорци.

Ето защо със съотношението и силата на цветовете, вложени в отделните елементи на интериора, трябва да се борави много внимателно. Независимо от търсения оптически ефект всичко, което образува фон, трябва да отстъпва по наситеност на останалите цветове. Наситените и ярки тонове, които се натрапват на окото, трябва да бъдат по-малко. В това отношение няма място за компромиси.