Blog Single

Картините в интериорния дизайн са нещо по-различно от многобройния свят на мебелите и аксесоарите.

Винаги извисени над тях. Винаги затворени в своите рамки. Винаги вглъбени в собствената си действителност. Те като че ли контактуват само с въздуха и не пропускат да напомнят на погледа ни, че са повече от красива стенна украса. Неотлъчни спътници и без условни аристократи на неодушевения интериорен свят, те са и наша постоянно внимание. Съвети Да се съчетават със сходни десени, дамаски и платове. Отнася се и за художествените техники. Тяхното смесване е сигурна творческа несполука. Нарисувано от акварел морето е като прозрачно с тонове на акварела, а чрез точните линии на графиката и съвсем различно в тежките мазки на маслото. И ето че почти интуитивно ние влагаме във всеки интериорен дизайн само графики, само акварели, само фотоси или само маслени картини. Тогава и пейзажът, и портретът, и нарисуваният букет естествено стоят поставени един до друг и създават толкова уют. Както леките и флорални десени носят винаги свежест, но са по-делнични. Така и неспирното кръстосване от линии на графиката жизнерадостта на акварелните тонове и изобщо на творбите с подчертано декоративна техника. Така по-добре се съчетават с простотата и непосредствеността на модерния идеен интериорен дизайн.

Картините на импресионизма са по-капризни.

Пъстри и като, че ли примесени с въздух, те са като цветните коприни могат да се носят навсякъде, но са по-уместни в по-изискана обстановка. Класическите маслени картини „тежат“. Тяхната пластична внушителност излъчва официалност, изисква по-голямо внимание и общува по-добре с по-сложните мебели от масив. Тежките завеси, полумрака и обкръжението, обвеяно с лъха на миналото. А стилът на картините в интериорния дизайн? По отношение на облеклото ние винаги се подчиняваме на модата малкия стил на нашето време. Никога не обличаме едновременно дрехи от различни модни течения, а съчетанието на дрехи от различни епохи сме предоставили на клоуните.

Стилът на картините е извън времето.

Ако ни харесва, всяка картина може да се постави във всеки интериор. Но това засяга нейните отношения е останалите картини, а във взаимоотношенията си картините са капризни. Поставени в едно пространство, картините със сантиментален, романтичен, реалистичен, абстрактен или друг стилов характер като че ли нервничат, враждуват помежду си и придават неприязненото си настроение на цялото пространство. Тематичният подбор на картините отново ни напомня за облеклото. Еднакво неуместно стоят скъпо украшение върху работно облекло и картина с трагична сцена в столовата или спалнята; пъстър жакет върху пъстра рокля и картина с цветя пред тапет с орнаменти от цветя; детски дрехи с кройка за възрастен, детска стая със сериозни картини. Разбира се, тематичният подбор на картините е пряка изява на личните ни интереси, но той трябва да бъде съобразен и с предназначението на пространството на дома, за да допълва, а не да противопоставя на тяхното настроение. Във всекидневната, която е характерна с различни функции на помещение , изглеждат добре картини с многообразна тематика. Всекидневната грее чрез свежестта от зеленината и пасторалните гледки на пейзажи. В спалнята подхождат успокояващите сюжети, а може би най-вече семейните снимки. Те са връзката на семейството с корените му, а това е стаята на основните му членове. В столовата са уместни натюрмортите и пейзажите, а в детската стая образите от многообразния и променлив детски свят на Дисни. С фотоси афиши или собствени рисунки той трябва да се простре по нейните стени и да се изменя успоредно с изменението на детските интереси.

Кога една картина изглежда по-добре в интериорния дизайн

Когато е сама, съчетана с други картини, симетрично или не-симетрично разположена спрямо мебела или групата от мебели, към които е приобщена? Отговорите на тези въпроси се знаят само от най-вещия им познавач самия интериорен дизайн. Разположените вече в него мебели от масив и аксесоари предопределят начина на подреждане и местата на основните картини. Те са последното ни композиционно средство и то трябва да се използва без всякакви предубеждения. Ако композицията е вече уравновесена, картините се разполагат симетрично спрямо нейната ос, а ако все още се накланя“, те трябва да я уравновесят. Подобно на стари аристократи тежките маслени картини обичат спокойствието и симетрията. Те не се чувстват добре, когато са притеснени и трудно се примиряват с място в ъгъла. Когато са по-големи и с отношение към целия интериор, те изглеждат по-добре сами върху една стена. Тогава и центърът им трябва да бъде над средата на мебела или групата от мебели, към които са приобщени. Когато са по-малки, маслените картини предпочитат да се съчетават в симетрични групи, но отново да бъдат „в ос“, с което подчертават както себе си, така и цялата композиция. Както те, така и остъклените картини не обичат пряката светлина. Тя се пречупва в отразяващите им плоскости и дразни очите. Спокойният съвременен интериорен дизайн предпочита картини с подравнени горни или долни ръбове. Изключение се допуска само при акцентиращите и малките картини, които раздвижват, но не предопределят характера на композицията. В него винаги са приятни хоризонталните или вертикалните редове от графики и скици с еднакъв формат. Редуването ги подчертава и те изпъкват, без да създават преднамерено напрежение. Разстоянията между тях трябва да бъдат по-малки от ширините им. В интимните интериори, характерни с разнообразието на своите аксесоари и предмети е уместно и несиметричното групиране на повече различни по размер и очертания картини.