Blog Single

Конструкцията на жилището има за цел трайността, интериора има за цел да ни трогне

Ще звучи малко странно, ако започнем с уговорката, че нашият дом трябва да се обзавежда, след като си изясним какво ще правим в него като пространство и композиция. Обичайната функция на дома практически и днес не се е променила коренно. Това, разбира се, не е напълно вярно, защото жилището ни не е само място, където си почиваме, където се храним, посрещаме близки и приятели, отглеждаме и възпитаваме децата си – у дома всеки би трябвало да намери кът за любимите си занимания. Всеки човек желае несъмнено с прекрачването прага на своя дом да забрави всички грижи и служебни задължения, да намери пълен уют, удобство и спокойна атмосфера за часовете на отдих и семеен живот. В дни на тържества и празник би било нужно повече простор и въздух за семейство и гости. Това, разбира се, е

постижимо при наличието на предварително замислена композиция на пространствата на дома.

Тук решаваща дума има проектантът-архитект, подкрепен от разбирането на бъдещите обитатели. Пространството на дневната с нейните пропорции, размери и възможности за преливане в съседни помещения, тераси и градина е същността и основната субстанция на жилищния интериор, притежаващ високохудожествени и емоционални качества. Съобразявайки се винаги с този важен проблем, архитектът е подхождал различно през многовековното развитие на архитектурата. Вътрешността на египетския храм е запълнена с множество тежки колони, тъмното пространство на Партенона от Акропола в Атина е недостъпно за народа, а интериора на Света София в Цариград е едно тържество, една симфония от степенуващи се пространства. От друга страна пък във фасадно отношение на тежките и непропорционирани маси на византийския храм се противопоставят кристално чистите пропорции на древногръцкия храм. Още в процеса на проектирането, дори с цената ка преодоляване на редица конструктивни и инсталационни пречки би трябвало да се осигури на нашия дом едно богатство от проникващи едно в друго пространства, функционално свързани с елементи от жилищния интериор, като завеси, пълзящи врати, стелажи, камини, стълби, витрини и пр. Всичко обаче трябва да се реши, като че това е един организъм със свой собствен живот, със съгласуване по законите на науката и красотата между частите и цялото във всички връзки и взаимоотношения. Тук, в изграждането на интериора, архитектурата търси синтез с почти всички останали изкуства, без обаче да изпуска нито за миг утилитарнатаси функция, респективно връзката си с живота на човека. Цялата история на архитектурата е богат пример за това. В увлеченията си често можем да сгрешим и в резултат да изградим паметник, музей и да загубим характера на един пълноценен, функциониращ съобразно потребностите на обитателите интериор.

Красотата ще дойде не като добавка, а като съществено качество, залегнало дълбоко още в основната композиция, конструкция и функция на елементите на интериора.

Композиционен център в нашия дом е дневната – нея бихме могли в случай на нужда да свържем обемно с мястото за хранене, с къта за работа, с покритата тераса или спалнята. Едно основно изискване на дневната в еднофамилните и видни сгради е в нея до максимум да може да прелива пространството на терасата, а оттам и градината на двора. Опит в това отношение е, когато дневната от апартаментното жилище в етажа се отваря с те-расна (балконска) врата и широко остъклен прозорец-градина с нисък парапет към дълбоката, подредена с цветя лоджия. Изваждането на групата мебели, обслужващи храненето, от кухнята и свързването й с пространството на дневната повишава недвусмислено категорията на жилището и битовата култура на семейството.

Възможни са още и комбинациите на дневната с мястото за работа, къта за любими занимания, мястото за музика, родителската спалня, къта за разговори и пр .

При някои видове решения пространството за тези функции е едно единствено. Гръцкият архитект Кандилис, работещ в Париж, заделя от това пространство отделните кътове с декоративни паравани и леки стени съобразно променящия се възрастов и числен състав на семейството. Много интересни, високо художествени решения се получават при свързване на интериор ще бъде и един удобен и приятен кът за почивка, за любимо четиво или слушане на музика. При по-голяма квадратура на дневната с успех може да монтираме на границата към къта за работа или хранене една декоративна дървена, метална или друга решетка. Още по-добре може да се оползотвори мястото, когато този пространствен декоративен елемент се замисли като един ажурен стелаж. Масовата и най-разновидна употреба на тази мебел в интериора през последните години навсякъде по света го затвърди като един практичен и красив детайл от интериора. Дърво и лико, метал и гетинакс, пластмаса и керамика могат да бъдат материалите му за изпълнение. Един топъл композиционен детайл, употребяван често от майсторите от епохата на нашето Възраждане, внасящ много настроение и уют и в съвременния дом, е камината. При изграждането на този приятен кът за отмора, за отдих или разговори проектантът търси често помощта на скулптора или художника. Едно сграфито или феропластика с подходяща за дома тематика може да допълни и завърши хармонията от дърво, бяла мазилка, тухли или камък. Разбира се, че най-рационалното и подходящо решение на интериора ще ни подскаже даденото пространство, което трябва да се изгради съобразно нуждите на семейството и чувството за художествена мярка.

Пространства на две нива (еднофамилни редови и мезонетни жилища).

Свързващ елемент в такъв случай е стълбата, парапета, стелажа или камината. При ограничени възможности на квадратура разделящ и обединяващ момент между двата къта в дома ни може да бъде декоративната завеса от текстил в леки пастелни тонове, служеща за спокоен фон на един лежащ фотьойл и стоящ лампион. Освен художествено-естетическите си достойнства този благороден елемент в жилищния интериор ще бъде и един удобен и приятен кът за почивка, за любимо четиво или слушане на музика. При по-голяма квадратура на дневната с успех може да монтираме на границата към къта за работа или хранене една декоративна дървена, метална или друга решетка. Още по-добре може да се оползотвори мястото, когато този пространствен декоративен елемент се замисли като един ажурен стелаж. Масовата и най-разновидна употреба на тази мебел в интериора през последните години навсякъде по света го затвърди като един практичен и красив детайл от интериора. Дърво и лико, метал и гетинакс, пластмаса и керамика могат да бъдат материалите му за изпълнение. Един топъл композиционен детайл, употребяван често от майсторите от епохата на нашето Възраждане, внасящ много настроение и уют и в съвременния дом, е камината. При изграждането на този приятен кът за отмора, за отдих или разговори проектантът търси често помощта на скулптора или художника. Едно сграфито или феропластика с подходяща за дома тематика може да допълни и завърши хармонията от дърво, бяла мазилка, тухли или камък. Разбира се, че най-рационалното и подходящо решение на интериора ще ни подскаже даденото пространство, което трябва да се изгради съобразно нуждите на семейството и чувството за художествена мярка.