Контрастът в обзавеждането в интериорния дизайн се изгражда върху представите ни за повторение.

Повторението се задържа в подтекста на възприятието и се подчертава наличието на съответното противоположно качество. Затова в контрастни композиции в интериора се включват само еднородните качества на предметите.

Ако се съпоставят височина с грапавост, лъскавина с големина или мекота с ширина, резултатът ще остане неизвестен дори за самия автор.

• В контрастни взаимоотношения са например плътността на един затворен бюфет на нашата кухня с прозрачността на изцяло остъклената му витрина (плътност и прозрачност),
• хоризонталността на дългия плот на мебелите с извисеността на поставената върху него стройна вещ (хоризонталност и вертикалност),
• пръхкавата топлота на шалтето върху спалнята и на мебелите от масив
• декоративното богатство на пластично орнаментираната аксесоари
• категоричните очертатания на правоъгълен съвременен шкаф (сложно и просто, богата декорация и липса на декорация) и т. н.

Артистичната сила на контраста е често средство за обемно и силуетно раздвижване и подчертаване на отделни елементи в интериорната композиция.

За раздвижване на вътршното пространство използуваме по-слабите контрасти.

Когато са органично свързани със самата аксесоари (както напречното райе на арт килим или вертикалните глидери на радиатора), те усилват нейната изразителност без наша намеса.

Когато ги създаваме сами, например чрез вертикално надипляне на пердето с хоризонтални райета, полагане на блестящи рисувани чаши върху матова покривка или на бродирано каре върху полиран плот, ние се стремим те никога да не се натрапват.

Колкото контрастите стават въздействащи и започват да се възприемат по-отчетливо, толкова повече намаляваме техния брой.

И обратно, контраст , използуван за подчертаване на отделни зони или елементи на интериорната композицията, рязко се изтъква (картина с ярки цветове пред едноцветна пастелна стена, ваза с пъстър букет върху бяла покривка и т. н.).

Колкото тези контрасти са по-силни,толкова по-пестеливо ги прилагаме.

Прекомерното повторение на подчертаващите им възможности е вече неприятно. Например съчетаването на строен фикус с нисък дълъг шкаф е често прилаган контраст, но трудно може да се приеме за красиво повторението на този контраст в едно помещение или поставянето на няколко фикуса до същия шкаф.

Kонтрастиращата вещ или повърхност трябва да се противопоставя, но не и да съперничи на водещия композиционен елемент.

Отрицателен пример в това отношение са големите секционни шкафове за дневни с размер на цяла стена.Чрез тях стените на дневната се делят на две почти равностойни половини – едната е заета от лъскавите повърхнини на шкафа, а другата от матовата повърхност на стената.

В такова обкръжение погледът се обърква и не може да установи кое е водещото – повърхността на мебелите или повърхността на стената. Човек се чувствува като в случайно балансирана люлка, която всеки момент може да се заклати.

Ако в същата дневна обаче се постави стелаж, зад чиито рафтове прозира стената, сравнително големият обем на мебела се заличава, стената възстановява водещата си роля и спокойствието отново навлиза в помещението.

Количественото натрупване дори и на малки контрастиращи предмети е също сигурно средство за прекрачване на художествената мярка.

В богатото на вещи наше съвремие ние понякога не забелязваме как противопоставяме на съвременния характер на жилищата си значителни количества керамика, дамаски и други аксесоари.

През последно време все по-често започваме да внасяме в тях дори и мебели от отминали стилове. Контрастите се увеличават, ние привикваме с тях и като че ли забравяме за очите на другите, които са по-критични.

Контрастите в съвременния интериор, постигани чрез стилни форми, са опасни.

Обикновено вещите от предходните стилове са обилно декорирани. Те грабват погледа, задържат го и като че ли заграбват пространството около себе си. Затова в характерното с опростените си правоъгълни очертания съвременно обкръжение стилните форми действуват много по-силно, отколкото в средата на своя стил.

В интериорите те трябва да бъдат единици, да се прилагат като акценти и въздейстствието им да се подсилва или отслабва чрез избора на мястото и начина на поставянето им.

Колебливо прилагани, те могат да изглеждат като случайно попаднали в интериора неща и дори да доведат до обратни ефекти.

Нюансите и контрастите са основни средства за освежаване и обогатяване на интериора.

С чувство за мярка те могат да се прилагат във всички негови зони. В противен случай, когато започнат прекомерно да се усилват, да подчертават различието си или крещящо да натрапват присъствието си, могат да станат носители на неприятна пъстрота.