Blog Single

За какво ни служи красивото обзавеждане?

За задоволяване на ежедневни нужди или за създаване на уютен интериор?  Безспорно и за едното, и за другото. Грубо изработените и с непривлекателна външност шкафове, пейки или нарове също могат да ни служат, но не ги наричаме мебели. Названието мебел те получават едва тогава, когато придобият хубава външност. Съществуват мебели, използувани само за украса. Лишено от битова функция, и най-красивото, дори покрито с позлата и резба съоръжение не се приема за мебел. То е експонат, който без особени тревоги може да се внася или изнася от всеки шоурум.

Дали обзавеждането е основна битова необходимост или украшение

Това зависи както от преките качества на мебелите, така и от начините, по които те се използват. Мебелите с витрини и рафтове например са красиви, когато са запълнени с аксесоари. Оставени полупразни, те са като полупразни съдове върху подредена маса. Независимо от собствената красота те явно очакват да бъдат осмислени. Крайно старателно подредени, т. е. използувани само за украса, мебелите отново са скучни. Вместо да допълват интимността на дома, те му придават бляскавата натруфеност на магазина. В това се крие и малката тайна на обзавеждането, то е красиво само в процеса на използването, тогава, когато е полезно и когато около него се чувства интинмната топлота на ежедневието. Наистина съществуват мебели, в които преобладава или красотата, или полезността. Голяма част от шкафовете на „кралските стилове“ от миналото са с крайно ограничени възможности за съхранение, а столовете им са неудобни за продължително седене. Третирани като скъпи произведения на приложното изкуство, те са служили не толкова за задоволяване на конкретни битови нужди, колкото за декориране на представителните салони. Понякога се среща и обратната крайност — мебели, съобразени най-вече с практическите нужди на ежедневието. Но както в други области на живота, така и при мебелите най-приемлива си остава „златната среда“. Понякога обаче нашите представи за комплексна пълноценност упорито се атакуват от амбициите ни за самоцелно разкрасяване на интериора. Нерядко в желанието си да покажем, че не сме „кои и да са“, критериите ни за красота и целесъобразност започват да отстъпват пред коварните уловки на преднамереното разкрасяване. Оттук нататък ние вече не търсим емоционална удовлетвореност от „деловите“ си контакти с мебелите, а от степента, с която той ласкае самолюбието ни, от впечатлението, което той прави на нашите гости. В резултат на това интимността, непосредствеността и уютът напускат жилището ни и в него навлиза бездушието на показността.

Представителност в обзавеждането

Подобно на облеклото във външния вид на обзавеждането винаги е търсена по малка или по-голяма представителност. Но тя е измествала съзнателно полезността само в редки случаи, и то в среди, поддържащи своя престиж чрез външно великолепие. Пълноценните мебели никога не са били подчинени на този стремеж.  Неговите размери и декоративни мотиви винаги са били диктувани от вътрешни убеждения за красота и никога не са се развивали за сметка на полезността. Преоразмеряването, преднамерената украса и претрупаността всякога са били средство за наивна демонстрация на материално благополучие и всякога са били посрещани с насмешлива усмивка. Нашето време все още не е утвърдило външния образ на интериорно обзавеждане . От десетилетия то се колебае между красотата на художествената украса от миналото и органичната простота на полезната красива форма. Води се безмилостна борба между старото оформяне с лаконичната красота на нашето съвремие, за която преднамерената украса е равностойна на незаслужена обида. Олицетворение на тази борба са модерните мебели.