Модата ни подтиква към непрекъсната смяна в модерен интериор и дизайн

Нейните примамливи възможности ни предлагат двуизмерна услуга в условията за пренасяне на модерен интериор  в нашето ежедневие. От една страна, те спомагат за непрекъснатото разнообразяване на произвежданите стоки и оттам за задоволяване на индивидуалния ни вкус, а от друга, ни подканват към непрекъснати, и то определяни от друг съчетания, с което съдействуват за заличаването на този вкус. Опасностите се крият във второто им качество. Защото при динамиката на нашето време, когато едно техническо или естетическо постижение неотменно се следва от друго, одухотворяването на нашия дом чрез непрекъснатата подмяна на мебелите в тях е колкото лека, толкова и безсмислена задача. Тя става още по-безсмислена, ако подмяната не се предопределя от нововъзникнали нужди, а от подражание или от стремеж към натрупване на все по-скъпи и по-изискани мебели.

Жилищният интериор не е място за демонстрация на материално благоденствие.

Той не бива да се лишава от чара на преживените или лично изработени мебели. Този чар, затворен в малката скъсана кукла, в гостоприемното старо кресло, в старите плетива или бродерии и дори в неугледните вече предмети, принадлежи само на нас. С неподправената си топлота от минало и настояще той гали погледа ни, маркира кръстовищата по нашия път, подчертава индивидуалния интериор в нашите жилища.

Големите комплекти от мебели ни предлагат най-малки възможности за индивидуална изява. Те може да са с различни модели, стилове или качество, но индивидуализирането им винаги се ограничава до разместването. Как може да се индивидуализира голям комплект от секционни шкафове и тапицирани мебели? Огромният им обем до такава степен грабва погледа на наблюдателя, че дори те да са с индивидуални декоративни елементи, той ги приема като еднакви. В името на комплекта тяхната индивидуалност е пожертвувана още в момента на покупката. Предпоставките за индивидуален интериор са предимно в малките мебели и картини. Те са били и си остават носители на най-големите възможности за по-прецизен индивидуален интериор, за комбиниране и обновяване на дизайнерски решения.

Мебелите, които подбираме за къщите си, трябва да подхождат на нашия характер и ежедневни навици.

Всяко нарушаване на това правило, всяко дословно заимствуване или увлечение към по-„представителни“ мебели, всяко отстраняване на мебели, които ни харесват, но се страхуваме, „че ни излагат“, или придобиване на мебели, чийто образ не ни радва, но се надяваме, че чрез нея „ще се представим по-добре“, е сигурен път към несполуката, към жилище, което не ни стопля.

Всеки е влизал в жилища „без душа“.

Обикновено те са безукорно подредени, с неоправдано скъпи или авангардно модни мебели. Но достатъчно е да постоите в тях, за да почувствувате, че и на самите домакини не им е удобно. Те са като артисти, попаднали сред декора на друга пиеса, чиято действителност не съвпада с житейските им роли. Мебелите в тях са подредени като “на витрина”. Бездушен декор, в който модната стока не е достигнала  до висотата и интимността на вътрешния дизайн.