Blog Single

Възприемането на цветовете като нюанси и контрастни

Когато цветовете са с еднаква светлост, наситеност или цветови оттенък, те взаимно се допълват, подчертават и повишават своята изразителност. Когато един от тях притежава качество, противоположно на останалите, той веднага изпъква и се натрапва на окото.

А когато основните и противоположните качества се смесят в полуравностойни части, настъпват признаците на хаотичността.

Разбира се, подборът за сходство и противоположност винаги се влияе от характера на човека, от личните му предпочитания и от традициите на средата, в която той живее.

Но независимо от субективното и от модните внушения съществуват установени порядки, които водят до всепризнаваната цветова хармония.

Нюансни са цветовете с общ отенък. Този оттенък може да се изразява в тяхната светлост (светло синьо, светлозелено, светло виолетово), тъмнота (тъмночервено, тъмносиньо, тъмнозелено), топлота (жълто, червено и оранжево), студенина (синьозелено, синьо, синьо виолетово), наситеност или ненаситеност.

Но водеща е групировката на цветовия оттенък. Например цветове, в които има жълто —жълтозелен, охра, лимоненожълт, или в които има червено виолетов, цинобър, кармин и др., са с общ цветови оттенък.

Колкото присъствието на общия цвят е по-силно, толкова нюансът е по-подчертан и цветовете като че ли се преливат един в друг.

И обратно, колкото то е по-слабо, толкова по-рязко те се разграничават, докато започнат да ни въздействуват като два съвършено различни цвята. Затова и тоновете, които са в цветен нюанс, заемат съседни места в кръга на цветовете и винаги са съсредоточени около общия си цвят.

По принцип нюансите на трите основни цвята — жълт, червен и син, са по-малко.

Затова и изгражданите чрез тях композиции се прилагат по-рядко. Едно преддверие със стени в бледожълто, с под в жълто-охрово и с жълтооранжева закачалка едва ли би било най-сполучливото. Същото се отнася и за съчетанията на тоновете в червено или в синьо.

Трудни са и комбинациите между обработените с бяло или черно нюанси на основните цветове.

Например дори и при много омекотен в бяло или сиво тон композицията в жълто, синьо и червено винаги си остава дразнещо сурова.

Дамската мода многократно ни предлага подобни примери, но при много обработени цветове и в сравнително малките размери на един тоалет.

Площите на един интериор са значително по-големи и със съчетание на нюанси на трите основни цвята не би трябвало да се рискува.

За разлика от аристократическата затвореност на трите основни цвята съставните им зелени, оранжеви и виолетови тонове ни предлагат подчертаната си общителност.

Тяхното предразположение към едноцветна хармоничност не се ограничава само в пределите между двата „родителски“ цвята, от които се състоят, а се простира и върху целия „род“, който обикновено заема половината от кръга на цветовете.

Ето защо стените, оцветени с бледо зеленн, оранжеви или виолетови тонове, са предпоставка за изграждане на интериорни композиции с участието на по-широк кръг от нюансни цветове.

Нюансните тонове се съчетават равноправно. Стените могат да бъдат в един, подът  в друг, а мебелите в трети нюансен цвят. Но те трябва и ясно да се разграничават един от друг.

Ако са много близки, те са в безусловна хармония, но се преливат и изглеждат безжизнени и вяли. Например, ако шкафовете в една кухня са оцветени в еднакво наситени, почти сливащи се по тон млечни нюанси на зеления или синия цвят, помещението ще изглежда анемично.

Но ако се използуват само два ясно разграничаващи се един от друг нюанса на зеления или на синия цвят, кухнята ще стане по-жизнерадостна и приветлива.

Светлостта, наситеността и топлотата са също от голямо значение за хармоничното обвързване на нюанс-ните тонове.

Тези тонове ни въздей-ствуват като нехармонични, когато са с много различна светлост или наситеност (например.тъмен цинобър до светъл кармин, тъмно пурпурно-виолетово до светловиолетово или тъмно червенокафяво до много светло керемиденокафяво).

А когато в единия от двата нюансни цвята преобладава обратният му оттенък по топлота, светлост и наситеност, между тях се заражда и контрастът със своите напълно противоположни изисквания. Затова прилагането само на нюансни тонове не трябва да се приема като гаранция срещу несполуки при търсенето на цветова хармония.

Те трябва внимателно да се подбират, като винаги се отчитат както материалът и площта, върху която са поставени, така и тяхната наситеност и оттенък.

Контрастни помежду си са всички основни цветове — жълт, червен, син, бял и черен.

Поставени един до друг, те не се стремят да се прелеят, а рязко се очертават, изглеждат по-наситени и по-ясно определени.

Най-контрастни са тоновете, диаметрално разположени в кръга на цветовете. Затова и всеки основен цвят е в най-голям контраст с производния цвят от останалите два основни цвята, а нюансите му с техните нюанси. Така контрастни на червените са зелените цветове, като най-контрастен на пурпурно червения е синкавозеленият цвят.

Контрастни на жълтите са виолетовите цветове, като най-контрастен на лимоненожълтия синкавовиолетовият цвят. Констрастни на сините са оранжевите цветове, като най-контрастен на циановосиния е червенооранжевият цвят.

За разлика от нюансните съчетания съпоставянето на контрастните цветове не се изгражда върху равноправие. Поставени един до друг върху еднакви площи и с еднаква наситеност, те предизвикват чувство за неприятна пъстрота и неспокойствие.

Рисковано е например да се комплектува стая със сини стени и жълти или червени мебели, с червена тапицирана гарнитура и син или жълт килим или към оцветен в жълто коридор да се прибави голяма ярко червена стенна закачалка или мокет в синьо.

Затова при контрастните цветове се търси обратна зависимост между големината и яркостта на цветното петно. Колкото по-голяма е площта на контрастния цвят, толкова по-светъл и по-ненаснтен трябва да бъде той и обратно. Отчита се и активността на цветовете.

Обикновено активните жълти, оранжеви и червени цветове изпъкват по-силно върху пасивните сини, зелени и си-ньовиолетови цветове и обратно.

Тези свойства на контрастните цветове са ни известни от облеклото. Червеното цвете като че ли оживява и изпъква напред върху синя блуза, докато синьото цвете сякаш „увяхва“ върху червена дреха.

По същия начин кобалтовосиният лампион оживява пред пастелно охрената завеса, а пастелно охреният изглежда невзрачен пред кобалтовосиня повърхност. Затова и махагоновият мебел винаги изпъква приятно пред бледо сивозелена стена, а мебел тапициран с блед сивозелен цвят, изглежда невзрачен пред наситено махагоново червена стена. Изводът е, че

контрастният цвят на мебелите винаги трябва да бъде по-активен от фона на стената, върху която се откроява.

Контрастите и нюансите трябва да се прилагат едновременно. Използуването само на нюансни цветове води до вяли, лишени от живот безизразни интериори.

Употребата пък само на контрастни цветове води до неспокойни, напрегнати композиции. Те са по-подходящи за помещения, в които се стои кратко време или за големи пространства, чиито обеми изискват средства за раздвижване.

На практика стените и завесите, които са основните носители на цвят в интериора, трябва да бъдат в слабонаситени, а подовете в по-наситени нюансни или много слабо контрастни тонове.

Малките аксесоари трябва да имат много наситени или дори контрастни тонове по отношение на основните тонове в интериора. Някои от малките вещи могат да се търсят дори като силни цветови акценти.

В този случай те действуват по-добре, когато са на височината на очите, и са неприятни, когато са на пода или до тавана. Активните контрастни цветове се прилагат в интериора рядко и добре обмислено. В него трябва да преобладават нюансите или слабоконтрастните цветове.

В тази насока не би трябвало да се рискува, защото вероятността да осъществим надеждите си е крайно незначителна.