Blog Single

Ние виждаме интериорните проекти такива, каквито ни ги показва осветлението.

Виждаме домовете ни как „зазвучават“ под нахлулите през прозорците слънчеви лъчи, как се успокояват в обилното осветление на деня или как стават по-тъжни и като че ли се смаляват привечер. А вечер? Лампите и полюлеите блясват отново, преобразени от потоците електрическа светлина. За нея няма мъгливи дни. Винаги спокойна и с постоянна сила. Е тя може да се съсредоточава, да придобива различен цветен оттенък, да се насочва така, че да „изрязва“ контурите на вещите, почти да заличава техните обеми или дори да наподобява ефектите на дневната светлина. Под нейните лъчи интериорните дизайни могат да стават по-жизнерадостни или по-тайнствени, по-ярки или по-пастелни, „по-големи“ или „по-малки“. Изкуственото осветление е в жилищата преди всичко, за да изравни вечерното с дневното им удобство. Неговите ефекти са приятни, но са целесъобразни само тогава, когато са съобразени с особеностите на зрението.

Местата на светлинните източници са втората ни грижа, свързана със светлината на интериорния дизайн.

Тази светлина не притежава дифузността и изменчивостта на слънчевата. Нейните лъчи са видими и за разлика от слънчевите не разтварят интериора към природата, а като че ли го затварят и центрират около себе си. Подобно на осветеното пространство около огъня, в което е протичал вечерният живот в миналото, сега сяка крушка ни притегля към себе си и ни задължава да работим и общуваме в близост до нея. Затова и местата на осветителните тела независимо от това, дали са цветни, безцветни, матови или бляскави, винаги трябва да бъдат съобразени с функционалните особености на обзавеждането.

В зависимост от мястото си те могат да дават обща, ограничена или насочена светлина в интериорния дизайн.

Общото разсеяно осветление е удобно за всички видове стаи. При него осветителните тела се разсредоточават по стените или се окачват близо до тавана. Спуснати по-ниско от центъра на тавана, те са удобни, когато под тях е поставена масата на дневната, кухнята или столовата. В съвременните дневни обаче, характерни с нецентрично разположения си кът за общуване, по-добре е осветителните тела да се изместят от центъра на тавана и да се спуснат ниско над масата в този кът. Оттук те отново могат да разпръснат своята светлина над цялото помещение или да я съсредоточат само върху масата, като светлината им се допълва от стенни аплици.