Blog Single

Същността на пропорциите в интериора на жилището.

Тяхното въздействие върху човешката психика се изразява не толкова в кратността на съотношенията между страните на геометричната фигура, колкото в повторението на тези съотношения в останалите съвместно възприемани фигури. Взета сама за себе си, всяка геометрична фигура може да бъде с добри пропорции. Но тъй като в интериорния дизайн еднородните фигури са повече, еднаквостта на пропорциите им действува обвързващо и му придава естетическо единство. Точно това качество на пропорционалните съотношения да определят единството между елементите и цялото, се използува най-вече при подбора и съчетанието на мебелите и аксесоарите в интериора. Да се отчетат пропорционалните съотношения между всички мебели и вещи в един съвременен интериор, е трудна, почти невъзможна, а може би и излишна задача. Когато тези мебели и вещи са разпилени по много повърхнини и се възприемат под различен ъгъл, съотношението на техните пропорции не се отразява съществено върху изгражданата композиция. Но когато пред правоъгълната повърхнина на стената застанат правоъгълните очертания на мебелите, картините и завесите, постановката значително се изменя. Окото интуитивно сумира геометричната им еднородност, преценява пропорционалното им сходство и когато то не съществува, възприема композицията като неспокойна.

Основен носител на пропорционалните зависимости в интериора са шкафовете.

В нормално подредените, непретрупани интериори те се възприемат заедно с ясно изразения правоъгълник на стената. Когато са със силно разчленен контур или са подчертано прозирни т.нар. стелажен тип, целостта на стената се запазва. В тези случаи съпоставките между мебелите и стените се придружават с много условия и невидимата им естетическа връзка като че ли изчезва. Но когато мебелите са с категорично правоъгълни врати и заемат значителна част от стената, по-добре е очертанията им да са в нейните пропорции. При възприемането на картините също интуитивно се отчита съотношението между техните очертания и незаетия от мебели правоъгълник на стената. Колкото този правоъгълник е по-ясно очертан, колкото по-малка е ограничената от мебелите и ъглите на.стената площ и колкото по-голяма е картината, толкова по-дразнещи стават пропорционалните несъответствия между тях.

Затова при подбора на картините успоредно с вида, съдържанието и големината им се отчитат и техните геометрични очертания.

При трудности в тази насока, разбира се, без да се пренебрегват останалите изисквания към картините, те могат да се съчетават в групи, като се възприемат като общо декоративно петно с желаната пропорция. Пропорциите се отразяват и върху впечатленията ни от третия, почти винаги най-голям равнинен с плоскостта на стените зад тях пропорционирането им е без значение. Но когато са по-тесни и покриват разделени прозорци, те ни предлагат разнообразни възможности за допълнително пропорциони-ране на стенните повърхнини. Сега вече очертанията на цветните им петна могат да се извисяват или да се разширяват и съобразно с търсените пропорции да обхващат цяла стена или два съседни прозореца. За пропорционирането на по-го-лемите равнинни елементи и най-вече на тези, които се открояват върху една стена, съществуват различни начини. От тях при домашни условия може да се използува квадратната мрежа и успоредността или перпендикулярността на диагоналите. Квадратната мрежа се разчертава през интервали от по 10 mm. Върху нея чрез изброяване на квадратчетата се начертава контурът на стената и възприеманите на нейния фон правоъгълни плоскости. Те ще бъдат пропорционални, когато броят на включените в съответните им страни квадрати -мерни единици, е кратен на едно постоянно съотношение. При другия начин в избран мащаб се начертават правоъгълникът и единият от диагоналите на разработваната стена или на основната форма. Оттук нататък диагоналите на всички полагани пред тях или до тях правоъгълници трябва да са успоредни или перпендикулярни на първия диагонал.

Така могат да се уточняват размерите на картините, площта на завесите, очертанията и дори основното членение на мебелите.

Посочените принципи обаче не могат да се прилагат механично. Те могат да ни служат само за проверка или за корекция на съразмерността на изградената вече композиция. Те се постигат не толкова с точност, колкото с доброто ни чувство за съразмерност и най-вече с находчивостта ни за намиране на подходящи места на елементите, които имат други пропорции. Това е трудна задача, която не винаги се решава с успех и от специалистите. Но когато човек желае да направи дом си уютен и красив, той трябва да се стреми към решаването и.