Blog Single

Равновесието е основен момент при подреждането на мебелите и аксесоарите в интериорния дизайн.

Неговите изисквания са следствие от хилядолетното ни чувство за действието на силите в природата. Ние до такава степен сме привикнали с гравитационното равновесие, че възприемаме зрително всеки обект като че ли поставен на въображаема теглилка, уравновесявана от възприеманите заедно с него неща. Всяко неравностойно разположение на масите спрямо оста на тази теглилка ни вдъхва чувствта за несигурност и нестабилност. Макар и да знаем, че стаята няма да се наклони, ако всички мебели и аксесоари са подредени в един ъгъл, влезли в такава стая, като че ли усещаме как нейната натоварена половина потъва, а другата се издига нагоре. Инстинктът ни кара да приемаме всеки плот като везна и да се стремим към нейното уравновесяване. Тази въображаема везна е и единственият ни сътрудник при подреждането на разнородните или съчетани в неравностойни комплекти дребни неща. Ние интуитивно се съобразяваме с нейната невидима стрелка и ги разместваме, докато „се балансират“. От опит знаем, че в края на подрежданата плоскост обемите „тежат” повече, че в нейния център „не тежат“ и че за да се уравновеси по-големият обем с по-малкия, той трябва да е по-близо от него до средата на плоскостта. По-големи трудности ни създава уравновесяването на големите мебели. Предпоставките за удобство, а и наличието на повече врати понякога ни налагат да ги разположим в единия край на помещението. Така то безусловно „се накланя“ и при всички случаи е по-добре да поставим и в свободната му част някакъв шкаф. Проблемът е по-сложен, когато свободната площ е между много врати и е невъзможно да поставим дори и малки, плътно затворени и тежки на вид мебели. Тогава ни остава само оптическата тежест на цветовете или

поставенато обзавеждане трябва да бъде по-светъло, или вратите да бъдат в по-наситени нюанси.

За щастие обхващането с поглед на всички по-големи обеми в интериора е невъзможно. Те се възприемат на групи и най-вече върху фона на стените. Затова равновесието обикновено се отчита чрез открояващите се върху всяка стена контури на по- обемните вещи. По принцип след поставянето на мебелите съобразно с изискванията за удобство образът на стената се уравновесява чрез картини, по-едри декоративни или други вещи и големи саксии с цветя. Окото „претегля“ предопределеното от цвета и обема оптическо тегло на всяка вещ и в зависимост от него я поставя по-близо или по-далеч от въображаемата ос,’ уравновесява няколко по-дребни предмети с един по-едър, сумира по-дребните, за да получат „тежест“, повдига по-тежките, за да не „потъват“, и т. н. Във всички случаи инстинктивно или чрез обмисляне всяка попаднала в зрителното ни поле част от стена или от пространството заедно с открояващите се върху нея вещи се възприема като композиция със собствена въображаема ос на равновесие. Естетическите възможности на равновесието и ритъма могат да не се прилагат при изграждането на всяка интериорна композиция Те са допълнителни изразни средства и се използуват само тогава, когато това би увеличило нейната изразителност. Но открояващите се върху правоъгълника на стената мебели и едри вещи задължително се уравновесяват. В противен случай стената започва „да се клати“ и цялата композиция става неспокойна.