Състарени мебели – те стоплят всяко жилище, придават му индивидуалност, уникалност и чар.

Състарените мебели или винтидж мебелите в нашия дом са стока само до неговата врата. Зад нея те са вече част от един съвместен живот и допълват не само функционалната, но и духовната му пълноценност. Поради това те не се оценяват по дизайн и уникалност, по цена или по удобство. Те са връзката с предходните десетилетия, с тези, които са били преди нас, и с тези, които самите ние сме били. Те са част от корените на семейството, част от средствата за възпитание на нашите деца. Именно чрез мебелите и аксесоарите от миналото децата свикват с мисълта, че съществуванието на човека е брънка от дългата верига на живота и традицията. Винтидж мебелите и аксесоари, свързани със спомени, са най-добрата украса и същевременно най-доброто средство за индивидуализиране на интериора. Не е необходимо те да бъдат скъпи. Цената им е извън измерителните възможности на парите. Тя е в спомена, в чувството, което са скътали в себе си. Тя не служи само за ползуване, тя е и спомен, и дискретно напомняне за някаква известна само на нас радост. Драскотините по състарените мебели или следите от удари по нея вече не са дефекти; те напомнят за семейни събития, отново ни връщат към преживяното. Затова и пълната индивидуалност на дизайнерския интериор се постига едва тогава, когато материалните му елементи се обвържат със спомените за едно съвместно съществуване, с взаимно преживени тревоги и радости, мечти и постижения. Тогава, когато всяка вещ надхвърли физическите си рамки и се обвърже с неповторимата му духовна дизайнерска атмосфера. Нашият живот протича в непостоянна предметна среда. Днес превръщането на почти всички битови вещи в стока за широко потребление напълно заличи следите на тази патриархална идилия. Нещо повече, идиличната приемственост на вещите е на път да бъде заменена с другата крайност — мимолетното им използуване.