Blog Single

Визуално подобните форми и повърхности се съчетават и допълват.

Ние чувстваме удовлетворение, да си купим обзавеждане, дамаски и аксесоари със сходни форми, повърхности и декоративни мотиви. Неприятното е, че ако се престараем и постигнем пълен успех в това начинание, полученият резултат едва ли ще ни удовлетвори. Много вероятно е да застанем пред една безлична и анемична композиция. Защо?

Защото успоредно е доведеното до крайност повторение в интериорния дизайн ще навлезе и безличието на еднообразието. Неговата композиция ще бъде приятна, но и малко скучна, ще бъде красива, но с хладна, безжизнена красота, ще изглежда завършена, но нещо със сигурност ще липсва.

Ще липсва вълната, която дава прелестта на тихото море, дървото, което се възправя всред ширинето, туфите от цветя, които развеселяват всяка плътна зеленина. Ще липсват жизнеността и свежестта на зрителното възприятие.

Защото те се носят от дискретните или подчертани противопоставяния на нюансите и контрастите.

Всъщност красотата на нюансите е в тяхното повторение.

Именно чрез него те изграждат естетическите си връзки. Чрез съзнателно внасяне в тях на по-малки или по-големи ненатрапващи се на окото различия.

Да си представим два букета от рози. В единия розите са с дълги дръжки, разцъфнали цветове и еднакъв брой еднакви по размер листа. Този букет ще е красив, но като че ли ще навява малко скука. Ако обаче стеблата на розите са с различна дължина, цветовете им са разцъфтели в различна степен и зелените им листа са с различни големини и посоки, букетът ще въздейства много повече.

Причина за това ще бъдат малките различия в дължината на стеблата и в големината на цветовете и листата. Именно изгражданото чрез тях разнообразие в еднообразието ще стопли сухотата на безличното повторение.

Красотата на нюансите ни докосва само тогава, когато едновременно се възприемат и съпоставят сходни качества.

На окото винаги е приятно да отчете, че повърхностите или формите на съчетаваните вещи не са разнородни, а са например само грапави или само гладки, само матови или само гланцови.

Но на него е още по-приятно, когато очертанията, грапавостта или ажурността на отделните вещи не са напълно еднакви, а имат различия, които изменят характера на възприятието, и сходните им на пръв поглед качествата са все пак различни и имат своя неповторима индивидуалност.

Ако се върнем отново към примера с букета от рози, ще установим, че е невъзможно да се търсят нюансни различия между големината на цветовете и листата им или между дължините на стеблата и дължините на листата. Те съществуват само при съпоставянето на еднакви белези – цвят с цвят, стебло със стебло или лист с лист.

Ефектът на нюанса е най-силен, когато измененията, с които се повтаря основният образ, са малки, но се отчитат, схващат се от пръв поглед, но не се натрапват на окото.

Защото за разлика от контраста нюансa не предлага остри и категорични разграничения, а е средство за дискретно раздвижване и свързване на многообразието от вещи в интериора чрез ненатрапващия се чар на малките разлики.

Например матираната дървесна статуетка се обезличава, ако се постави върху изработен от същия материал матирана масивна мебел. Но ако е изработена от друг вид дървесина, малко по-грубо или малко по-прецизно, тя вече не се „залепва“ към мебела, подчертава разликата си от него, но и подсказва, че е част от неговия свят.

Ако в десена на тапета и на дамаската са вмъкнати едни и същи квадрати, естетическата връзка ще бъде тягостно натрапчива. Но ако в единия случай те са очертани с твърди, а в другия с омекотени ъгли, впечатлението ще бъде съвсем друго.

Ако в първия случай квадратът е в основата на декоративния мотив, а във втория – само допълнение към друг мотив, той, без да „крещи“, дискретно ще напомня за своето родство и без монотонност ще допълва единството на интериорната композицията