Blog Single

Цветовете не могат да се описват с думи.

Всичко, което се изразява с думи за цветове, не може да се приема като абсолютна, съществуваща сама за себе си истина. Техният свят е необхватен и представителят му винаги трябва да се види, преди да бъде поканен на дълговременно гостуване в интериора на нашия дом .

Нека се опитаме да назовем поименно цветовете около нас. Невъзможно е.

Повечето от тях са без точни имена. Да се опитаме да им поставим имена. Отново е невъзможно. Техният брой навярно би бил неимоверно по-голям от броя на думите, с които си служим. Само сивият цвят върху една основа притежава няколкостотин оттенъка. А те ни въздействат по различни начини, когато са поставени върху хартията на тапета, върху полупрозрачните стени на порцелана или са впити в бляскавата дълбочина на стъклото.

Необхватен свят.

Неговите нюанси, оттенъци и настроения се възприемат само чрез всеобхватната сила на чувствата, но никога не могат да се разкажат. Въпреки своята необхватност светът на цветовете е познаваем за интериорния дизайн. Той притежава малки технически тайни, с чиято помощ дори при липса на усет и опит може да се стигне до хармонични съчетания в интериора на жилището или работното помещение. На пръв поглед те са чисто теоретични, но всъщност са единственото средство за разбиране и използуване в практиката на безкрайните възможности, които ни предоставят цветовете. В основата на съвременната теория за цветовете стои разграничаването им в две групи:

безцветни или ахроматични и цветни или хроматични.

• Към безцветните се причисляват най-светлият и най-тъмният от всички цветове – белият и черният, и всички степени на получаваните от тях сиви тонове. Безцветните цветове могат да се подредят в стълбица, която започва от чисто черно и завършва с чисто бяло.
• За цветни се приемат шестте цвята на дъгата – червен, оранжев, жълт, зелен, син и виолетов.

Но тъй като оранжевият цвят се получава от смесването на червен с жълт, зеленият – от жълт и син, а виолетовият – от червен и син, за основни цветни цветове се приемат само червеният, жълтият и синият. На тази основа всички багри от заобикалящия ни свят могат да се получат от смесването на безцветните цветове (бял и черен) и на цветните (червен, жълт и син). Как се постига това? За онагледяване и яснота е прието цветните цветове да се подреждат в кръг. В този кръг трите основни цвята са разположени на равни разстояния един от друг, а между тях са поставени съставните им цветове.

В най-простия кръг съставните цветове са само три – оранжев, зелен и виолетов.

В по-изчерпателните кръгове обаче всеки съставен цвят се представя от няколко полутона. Те се получават, като към дадено количество от единия цвят постепенно се прибавят малки дози от други цветове. Например, ако към дадено количество лимонено жълта боя последователно се прибавят еднакви по-малки дози цианово синя, жълтият цвят постепенно ще става жълто зелен, тревно зелен, наситено зелен, синкаво зелен, смарагдово зелен, морско зелен, тюркоазено син, докато почти се слее с цианово синия. Между жълтия и синия цвят може да се помести цялата гама от пожълти или по-сини зелени тонове, между червения и жълтия – гамата от оранжеви тонове, а между червения и синия – от виолетови. Получаването на тези тонове, особено ко-гато не се прави с практическа цел, е приятна и занимателна дейност. Цветните тонове от посочения кръг обаче са смеси от чисти и еднакво наситени тонове. Ако сега към всеки от тях последователно започнат да се прибавят малки дози от безцветните бели или черни цветове, той ще започне да става съответно по-светъл или по-тъмен и ще се получи основа за нова гама от тонове. Тази особеност се онагледява най-добре чрез еднотоновия триъгълник. Два от върховете на този триъгълник винаги са заети от белия и черния цвят, а третият – от избрания цветен цвят. Ако постепенно към цветния цвят се прибавят малки дози от черния и с тях се оцветява по едно от квадратчетата между тях, получаваните тонове постепенно ще потъмняват, докато станат почти черни. С подобна последователност към цветния цвят се прибавя и бяла боя, като с мострените тонове се оцветяват квадратчетата между тях. Смесването продължава и в хоризонталните редове, като всеки по-тъмен тон постепенно се насища със срещуполония му по-светъл. Сега всички квадратчета ще бъдат в един цвят, но той ще бъде по-ярко наситен във върха на триъгълника, ще потъмнява до преливане в черно при черния връх и ще избледнява в млечнобели отенъци до преливане в бяло при белия връх. А ако през следващия етап използуваният пробен цвят е по-наситен или в различни съотношения започват да се смесват тоновете на два разноцветни еднотонови триъгълника?

Очевидно понятието „червен цвят“ например е напълно неопределено.

То обхваща цяла поредица от червени цветове, започващи от червеното с огнените оттенъци на оранжа до червеното с пурпурно виолетова строгост. При това всеки от тях може да бъде изграден изцяло от багрилно вещество или толкова разреден, че през него да прозира носещата го основа. Така е и с всички останали цветове. Многообразието на цветовете не свършва дотук.

Поставен в цветна среда, всеки цвят неминуемо получава някакъв оттенък и сам й придава друг оттенък.

Например, поставено до зелено, синьото получава лек виолетов оттенък, а зеленото изглежда жълтеникаво. При съпоставяне с червено синьото зеленее, а червеното клони към оранж. При взаимодействие с жълто червеното изглежда пурпурно със синкав оттенък, а жълтото зеленее. А поставено върху цветен цвят, сивото петно получава оттенъка на контрастния му цвят. На жълт фон то придобива синьовиолетов оттенък (а жълтото започва да зеленее), на виолетов фон изглежда жълтеникаво (виолетовото става синкаво), на син фон клони към оранж (синьото зеленее), а на оранжев фон изглежда синкаво (оранжът червенее).

Въздействието на цветовете зависи и от фона, на който те се открояват.

Светлите цветове изглеждат още по-светли върху по-тъмни тонове, а ненаситените цветове – още по ненаситени сред по-наситено обкръжение и обратно. Например оранжево петно на червен фон изглежда още по-свежо, а червеното петно на оранжев фон – по-убито. Наситен оранж върху фон от неутрализиран с черно оранж изглежда още по-ярък и обратно, петно от неутрализиран с черно оранж върху фон от наситен оранж изглежда невзрачно и безцветно. Дори огненочервеният оранж, поставен на бял фон, изглежда по-пасивен и по-тъжен от бледожълтия оранж, поставен на тъмен фон.

В зависимост от настроението , цветовете се делят на топли и студени.

Топли са цветовете от жълто-оранжево-червената гама, а студени – цветовете от зелено-синьо-виолетовата гама. Колкото повече един цвят клони към оранж, толкова той е по-топъл, а колкото повече клони към синьо – по-студен. Затова лимонено жълтият цвят е значително по-хладен от оранжево жълтия, както и оранжево червеният ни въздействува значително по-топло от камина, а при съпоставяне въздействието на по-топлите и на по-студените цветове взаимно се усилва. Върху тюркоазеносин фон кобалтовосиньото петно придобива топъл червеникавовиолетов оттенък. Върху синкавозелен фон жълтозеленото изглежда по-топло, върху оранжево-жълт фон – по-студено и т. н. Многообразието на цветовете се допълва и от тяхната яркост.

Обикновено светлите цветове отразяват повече светлина и са по-ярки, а тъмните поглъщат повече светлина и изглеждат по-убити.

Например брилянтнозелен цвят върху огряна от слънцето завеса ще изглежда значително по-ярък от много по-светлия от него небесносин цвят, поставен върху завесата на северна стая. Едно е впечатлението от запален цветен лампион при дневна светлина и съвсем друго – в тъмна стая. Нашият свят би бил много по-скучен, ако цветовете се носеха само от един материал. Защото в зависимост от структурата на носещата го материя всеки цвят придобива винаги различно и неповторимо звучене. Един и същи червен цвят изглежда различно върху повърхността на махагона и на стената, върху листата на розата или върху оцветената с блажна боя плоскост на кухненския шкаф. Поставен на платовете, той изглежда различен върху нишките на хасето, коприната, панамата или мокета. Осветяван с концентрирана или с разсеяна светлина, той придобива различни и дори неочаквани нюанси. Поради това цветовете в интериора никога не се третират като формални добавки. Те винаги се разглеждат съвместно със своя носител, с неговото предназначение и място.