Blog Single

Цветовете въздейсват върху чувствата на хората.

За всички топлите жълти, оранжеви и червени тонове активизират човека и предизвикват бодро, жизнерадостно настроение, а тоновете с оттенъци на сиво и синьо успокояват, отморяват и създават чувство за хлад, неподвижност и тъга.

Черният цвят

внушава усещане за дълбочина и плътност, а когато заема големи площи, навява мрачно и подтискащо настроение. Топъл и тежък, той почти не се прилага в жилищните интериори. Използуват се най-вече неговите омекотени в кафявочервено нюанси. Умело нанесени върху малки площи или отделни детайли, те са отличен фон за изтъкване на богатството на другите цветове. До тях и най-мътните тонове изглеждат свежи и живи, а светлите изпъкват с още по-гол яма яркост. Поставено върху черен фон, оранжевото петно изглежда нагорещено, а яркочервеното като че ли изпъква напред.

Белият цвят

поражда представи за чистота, студенина и безразличие. Той успокоява, едва ли има нещо по-отморяващо за погледа от една бяла стена. Поставен върху големи плоскости, белият цвят ги прави неизразителни, но придава чар и свежест на нежните и тънки материали като порцелан, коприна и хартия. Белият цвят омекотява пъ-стротата и хармонира с всички тонове, поради което е великолепен фон за тъмно дърво, желязо, мед, тухли, естествени камъни и за всички богати на цветове вещи. Това го прави особено подходящ за характерната със своето многоцветие кухня. В останалите помещения на съвременните жилища той е приятен само върху малки повърхности или в съчетание с много топли цветове, както се използува и в националната ни възрожденска къща.

Сивият цвят

има няколкостотин чернобели и огромно количество цветни нюанси. Нанесен изолирано върху големи плоскости, той е неизразителен и скучен. В слабоосветени пространства действува дори подтискащо и заплашително. В замяна на това ненаситените сиви тонове стоплени с малко кафяво или червено, са много добър фон за открояване на всички останали цветове.) Те неутрализират тяхната активност в зависимост от степента на наситеността си. Когато е светъл, ненаситен и с жълтозелен или друг цветен оттенък, сивият цвят придава официална строгост и се използва за оцветяване на стените в интериори с по-ярки мебели или украса.

Жълтият цвят

създава усещане за топлота, спокойствие и свежест. Ясен и жив, той като че ли излъчва светлина и придава на атмосферата около себе си ведрина, лекота и жизнерадост. Когато е с лимонен оттенък, жълтият цвят действува живително, стимулиращо и предразполага към съсредоточаване, вглъбяване и творчество. Омекотени с бяло, жълтите тонове вдъхват оптимизъм и повишават жизнения тонус. С приближаването си към охра те навяват спокойствие и отмора. Поради това цялата жълта гама е много подходяща за стаи с малки размери и с ограничен достъп на слънчева светлина. Нейните светложълти нюанси дори илюзорно разширяват и извисяват пространствата. Достигнали до жълтооранжево, те като че ли повишават температурата в тях. С малки оттенъци на , зелено жълтите цветове напомнят  за язвителната сила на омразата , и полагането им върху по-големи площи е свързано с риск за неуспех.

Оранжевият цвят

е един от най-активните и стимулиращи топли тонове. В интериора се използува цялата му гама от жълтооранжеви До червенооранжеви багри. В червените си нюанси той силно възбужда и предизвиква чувство за сухота, топлина и дори жаркост в жълтобледочервените си разновидности понякога неприятно се натрапва. Оранжевите тонове с оттенък на охра са приятни за оцветяване на стени, а дори и на подове. В ярките си нюанси, употребени пестеливо като отделни акценти (цветя, керамика, възглавници, детайли от мебели или уреди), те успешно оживяват и подсилват емоционалността на интериора. Но прекомерната смелост при поставянето на наситени оранжеви тонове в големи плоскости на интериора може повече да навреди, отколкото да принесе полза.

Червеният цвят

е всепризнато най-възбуждащият. Не случайно различните му нюанси са в тоналната основа на нощните атракционни заведения. Когато е наситен и заема големи площи, той дори дразни и почти не се използува в жилищните интериори. Продължителното пребиваване в стая с наситеночервени стени уморява очите, а яркочервеното дори ускорява човешкия пулс. Поради това за оцветяване на стени се използуват само бледорозовите до розовочервените нюанси на този цвят. В малки площи наситеното пурпурночервено излъчва празничност, достойнство и разкош. Червените тонове от цинобър до кармин въздействуват възбуждащо, топло и мощно. Когато са наситени, те също не са подходящи за оцветяване на стени, но включени в малки цветни акценти са в състояние да освежат всяка композиция от пасивни цветове.

Виолетовият цвят

е капризен. Като рожба на най-студения й най-топлия от цветовете той излъчва едновременно смиреност и гордост, подтиснатост и великолепие. Наситено топлите му нюанси напомнят за достойнство, тържественост и блясък. Примесени с бяло, те образуват лилавите му представители и навяват сантименталност и превзетост. В сини оттенъци виолетовият цвят става хладен, пасивен, малко тъжен и приглушено тежък. Употребени като чисти тонове и в малки количества, нюансите на виолета са ефектен контраст на жълтозелените и жълтите тонове в интериора. В големи плоскости те трябва да се използуват много внимателно.

Синият цвят

излъчва хлад, спокойствие и официалност. Неговите кобалтовосини нюанси са измежду най-характерните представители на студените цветове. Положени върху големи плоскости, чисто сините тонове са малко скучни и тромави, но олекотени чрез смесване с бяло, повечето от тях навяват спокойствие и свежест. Много светли, положени върху стените, те като че ли увеличават обема на помещенията и количеството на въздуха в тях. Сините тонове действуват успокояващо и предразполагат към сериозност и съсредоточаване. Те са подходящи за слънчеви помещения, на които придават простор. Но смелостта дори и най-слънчевото помещение да се оцветява изцяло в синя гама е може би прекомерно голяма. Нюансите на слабонаситените сини цветове са подходящ фон за топлокафяви фурнири и багри от оранжевата гама.

Зеленият цвят

се колебае в оттенъците на жълтия и синия, от които всъщност той се състои. Когато в него преобладава жълтото, тоновете му стават по-живи, по-свежи и по-нежни, а омекотените им в бяло резедави разновидности отморяват. Поставени върху стените, те придават на помещенията свежест, лекота и просторност и предразполагат към тишина и отмора. Наситенозелените нюанси са хладни, влажно-меки й напомнят природата. Полагани най-вече върху платове и мебели, те излъчват чувство за сигурност, уравновесеност и спокойствие. Синьозелените тонове са подчертано хладни, официални и тежки.

Кафявото

е цветът, който съдържа най-много предпоставки за уют. Уравновесен, спокоен, топъл и дружелюбен, той излъчва стабилност и предразполага към отмора. Едва ли има помещение, в което да липсва някоя от разновидностите на кафявото. Мебелите са неговият най-ревностен носител. Той е чест спътник и на подовете, облеклото и тъканите. Смесени с кафяво, останалите цветове сякаш придобиват интимност и домашен уют, но. . .стават и по-тежки. Поради това кафявият цвят участвува най-вече във вещите, които са здраво стъпили на пода.

Все пак емоционалното въздействие на всеки цвят зависи най-вече от съпоставянето му с останалите цветове. Например, ако едно помещение се оцвети със син или оранжев цвят, на първо време то ще ни въздействува по-успокояващо или по-възбуждащо, след което чувствата ни ще се приспособят към изграденото настроение. Но ако двата цвята се съпоставят и се възприемат едновременно, създадената цветова динамика ще поддържа без отслабване зрителното ни напрежение. Най-ефектни за подобно съпоставяне са силно контрастните цветове (червено и синьозелено, жълто и ултрамарин, пурпурно и зелено, оранжево и светлосиньо), чрез които се изграждат отчетливите цветни акценти на интериора.

Всеки цвят ни говори по един начин от плоскостта на стената, по друг от листенцата на цветчето и по трети от дълбочината на стъклото. А за да овладеем този език, трябва да приемаме казаното тук само като принципи и да се осланяме повече на своя усет и чувство за мярка.